Пропускане към основното съдържание

Владимир Таков


Казвам се Владимир Таков. Другарят Таков. Роден съм в село Забел, Трънско, Пернишка област. Тогавашната Трънска околия. Моя съпруга е Йорданка Такова, Зеленоградчанка. По баща – Димитрова. С другарката Такова имаме две деца – Александър и Валери, и четирима внуци – Валерия, Анита, Мартин и Йоана. Аз обичам Валерия най-много, защото е най-голяма. Не, аз обичам Мартинчо най-много, защото е момче. Не, аз обичам Йоанка най-много, защото е най-малка. Обичам, обичам Анитка най-много, защото...

Другарят Таков, Владимир Таков, Владимир, Владо, Дядо Влади...

По-време на войната? Да, спомням си войната. Нямаше преподаватели тогава. Изпуснахме много от математиката в училище. Голям уплах беше. Всичко що се ореше отиваше на фронта. Но ние никога не сме гладували, каквото правеше, струваше дядо ти Леко, на масата винаги хляб имаше. Едно по-особено тесто беше туй - с ечемик, картофи, боб, замесено. Но, хляб имаше. Виждах да гладуват другарчетата ми в училище и им носех скришом, какво – де мога да докопам изпод строгите очи на баба ти Роксана.

С другарката Такова се познавахме още от началното училище, но тогава не беше като днеска. Не се задявахме, внимание не си обръщахме толкова. Срещнах я отново през 1954 г на площад Възраждане. От там тръгваха рейсовете за Трън едно време. Бях в София по работа и ми беше самотно, на Възраждане отивах да се разходя, да срещна някой познат. От дума на дума се заприказвахме. Разделихме се на площада, но се събрахме - пишехме. Върнех ли се в Забел често посещавахме кино салоните и на сладкарница я водех баба ти. Подир двадесет седмици заминах по служба. Лятото излязох месец отпуска и подир двадесет дена се оженихме. Глупави сме били тогава.

Не, не съжалявам. Много път извървяхме и много зад себе си оставихме. Но онова беше детинско решение.

Първата ни квартира в Люлин беше дванадесет квадрата. Ни повече, ни по-малко. Именно тук се роди Александър, на дядо ти Леко го кръстихме. Аз и баба ти спяхме на кушетката. Не беше лесно в онези времена, но бяхме адаптивни.

Мястото на „Кестенова гора” го купих за две тенекии мед. Събра се цялата рода. Двадесет челяка такови за два дена изкопахме мазата. Бях обещал на баба ти – на петнадесети март взехме мястото, декември месец се нанесохме. Само една стая беше измазана тогава. Но от стая на стая, дом съградихме.

Помня еуфорията покрай девети септември. Истинско беше – хората се радваха от сърце. Не беше като днес. На баща ти и чичо ти по двадесет стотинки им давах за училище. Петнадесет стотинки баничката, пет стотинки безалкохолното. Пращах ги и за нафта, да ходят да пълнят и като им остане някоя друга пара ходеха със самочувствие из махалата.

Йорданка Такова по онова време беше малко префърцунена. Тя и днес си е такава, обича да се направи, да пококетничи. Спомням си един банкет в Божурище – всички офицери с жените си. Всеки гледа да види жената на другия. И един офицер се изправя и казва „Таков има най-хубавата жена!”. Глупави сме били, но каква гордост е това за един мъж, па и за баба ти. Навири си носа до тавана коконата.

Бил съм командир на взвод, командир на батарея, началник-разузнаване на артилерийски полк, командир на артилерийски дивизион и партиен секретар съм бил. В последствие бях началник отделение „Набори”. Да, вярно е – доста хора съм разпределил по молба и по съседство, но за това лев не съм получил. Тогава нямаше още анатомия на корупцията, всички бяхме братовчеди. Днес всички са бизнес-партньори.

..............................................................................


През изминалата година Владимир Таков навърши седемдесет и девет години. От тридесет години е командир на петдесет взвода пчели и заедно с техните пчели-майки и своята военна пенсия успява да построи две вили и един пчелин. Въпреки професионалната си биография не забогатява и не си го поставя за цел, макар и Йорданка Такова често да го определя като „будала”. От него се научих на амбиция, трудолюбие и упоритост.

Коментари

  1. Докосна ме. Уловено е нещо универсално за всеки дядо. Моят дядо оживя докато четях за твоя.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо