Пропускане към основното съдържание

Необходимости, възможности и взимодействие на отделните елементи


влиятелни предизвикателства пред плътността на съзнанието

 клоните са само щрихи пред сивотата на небосклона
 ушната мида е фуния
 събира звуци, факти, артефакти

отдавна вече не сме само двамата
в нашето общо съзнание,
затворили сетивата си за света-какъвто е,
сетивата каквито ги познаваме
отворили сме нашите си - вътрешните сетива,
за да живеем в едно „вселенско“ съзнание,
в което няма граница аз-ти-те

добро и зло
са категории на Разума
в пространството на общото съзнание има само енергии
те не се нуждаят от маски

и необходимост от ангажираност
към себе си
себе си, което съдържа в себе си сбора от мен, теб и тях

тялото е условност,
мисълта – капан,
слухът, зрението, вкусът – невъзможности

единствената ни възможност е в живото
тук и сега
отвъд границите ни – нашите си
отвъд оковите – чуждите

театърът отдавна вече не е театър
ТОВА Е НАШИЯТ АНГАЖИРАН ЖИВОТ


Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 

у дома

  Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома.  У дома човек се е най-уязвим, същевременно най-строг,  Все прилагателни, които се зъбят на писането ми. А после идват и глаголите… У дома спя, ям, чистя,  сънувам,  къпя се,  секарам ти,  любя се или просто се чукам. У дома  чета,  ядосвам се,  гледам телевизия  или социалките… Празня се от съдържание. Затова пиша по хотелите:, където чаршафите се белеят,  часовникът учтиво ми дава отсрочка, вдъхновението ми си плаща нощувките, влиза с малък куфар, и без адресна регистрация.  Излиза и ме напуска.