Пропускане към основното съдържание

Хензел и Гретел


разсякоха тялото с брадва
и захвърлиха двете половина на двата края на света
в едната падна сърцето, а в другата утробата

очите останаха да гледат само в една посока,
а краката започнаха да се спъват и да вървят все по-бавно

феята, орисница,
вещицата му с вещица,
направи заклинанието за 100 години

след това отиде в бара,
запали цигара,
отвори си Тиндъра
и престана да мисли по делови въпроси  

фактът, че можеше напълно да забрави за работата след края на работния ден
и да се отдаде на заслужена почивка
се цени високо в Асоциацията на феите

нещеш ли обаче стана така, че Феята се влюби
в изхвърлената долна половина,
която беше качила една от старите си снимки в социалната мрежа
и престанаха да я канят вече в Асоциацията

пропи се, пораснаха й брадавици,
затвори се в трикрака дървена къщурка
и зачака

когато Хензел и Гретел,
в крайна сметка се събраха,
и почукаха на вратата й,
вещицата не успя да разпознае някогашната си любов
или я разпозна
и почти я изяде

Извод: При слабите по характер, но амбициозни вещици любовта и кариерата са взаимно изключващи се събития.













Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
3 коментара
Прочетете още
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
Публикуване на коментар
Прочетете още
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 
Публикуване на коментар
Прочетете още