Пропускане към основното съдържание

тялото

мъжкото тяло често има форма обратна на музикален инструмент и рядко са му посвещавали стих

Family of Man, Armengol Statue


стаята е бяла; луната е мъртвешки бяла; а чаршафите мръсно бели; тялото е разположено в
дясната половина на леглото, в дясната половина на стаята; лежи отпуснато върху лявата си страна; слабо върлинесто тяло, ръцете му свободно са увиснали върху дясното издължено бедро и върху чаршафа; пръстите в края на ръцете са кокалести, лявата ръка се е впила болезнено в чаршафа в спазъм на удоволствие; гръдният кош е широк и същевременно хлътнал под адамовата ябълка, около ребрата, в коремната област и в началото на хълбоците; стъпалата са нежни, продълговати и добре подържани, петите са розови и издават аристократичното ежедневие на своя притежател; вратът, на края на който главата спокойно се е отпуснала, е рядко силен; главата се радва на скулесто, но същевременно нежно лице, с тънък дълъг гарванов нос и плътни, леко открехнати устни; цветът на очите, клепачите пазят в тайна;


тялото е в отдих след срещата, но липсва второто тяло; отсъствието му се е отпечатало в гънките на чаршафа; и по върха на пръстите; върху устните; в слепналите от влага косъмчета върху бедрата; срамът от срещата е оставил чаршафа да покрие кръста и половия белег между краката;

в този протяжен сън на отминало удоволствие самотата не ранява, а се превръща в желана спътница, поради непостоянната си женска природа; съзнаването й като такава свива веждите на лицето на тялото в иронично съмнение; но умората му пречи да промълви думи или да извърши движения;

по-късно в пробуждащия се ум ще се родят мисли за загубата, за незадоволителната празнота на човешкото съществуване, извън копулата между две същества;

в дълбоко вкоренения нихилизъм пагубно избуява семето на взаимност и спомен за удоволствие

изведнъж тялото се сгърчва, отхвърля чаршафа и става;

без срам;

застава пред огледалото и вижда светло-кафяви очи:
-          нихилистът? – плахо пита тялото.
огледалото безмилостно го блъсва обратно в леглото и се разбива на хиляди парчета, всяко от което пищи неистово:
-          хедонистът...
                                                

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо