тялото

мъжкото тяло често има форма обратна на музикален инструмент и рядко са му посвещавали стих

Family of Man, Armengol Statue

стаята е бяла; луната е мъртвешки бяла; а чаршафите мръсно бели; тялото е разположено в

дясната половина на леглото, в дясната половина на стаята; лежи отпуснато върху лявата си страна; слабо върлинесто тяло, ръцете му свободно са увиснали върху дясното издължено бедро и върху чаршафа; пръстите в края на ръцете са кокалести, лявата ръка се е впила болезнено в чаршафа в спазъм на удоволствие; гръдният кош е широк и същевременно хлътнал под адамовата ябълка, около ребрата, в коремната област и в началото на хълбоците; стъпалата са нежни, продълговати и добре подържани, петите са розови и издават аристократичното ежедневие на своя притежател; вратът, на края на който главата спокойно се е отпуснала, е рядко силен; главата се радва на скулесто, но същевременно нежно лице, с тънък дълъг гарванов нос и плътни, леко открехнати устни; цветът на очите, клепачите пазят в тайна;

тялото е в отдих след срещата, но липсва второто тяло; отсъствието му се е отпечатало в гънките на чаршафа; и по върха на пръстите; върху устните; в слепналите от влага косъмчета върху бедрата; срамът от срещата е оставил чаршафа да покрие кръста и половия белег между краката;

в този протяжен сън на отминало удоволствие самотата не ранява, а се превръща в желана спътница, поради непостоянната си женска природа; съзнаването й като такава свива веждите на лицето на тялото в иронично съмнение; но умората му пречи да промълви думи или да извърши движения;

по-късно в пробуждащия се ум ще се родят мисли за загубата, за незадоволителната празнота на човешкото съществуване, извън копулата между две същества;

в дълбоко вкоренения нихилизъм пагубно избуява семето на взаимност и спомен за удоволствие

изведнъж тялото се сгърчва, отхвърля чаршафа и става;

без срам;

застава пред огледалото и вижда светло-кафяви очи:

-          нихилистът? – плахо пита тялото.

огледалото безмилостно го блъсва обратно в леглото и се разбива на хиляди парчета, всяко от което пищи неистово:

-          хедонистът...