Парадокс на добрите намерения

Понякога на дъното има цветя. Рядко.

Живея вече трети живот. По-мъдра. Мъдростта ме отдалечава от същността ми. Телесността ми изчезва. Превръща ме в парче дърво. В мъж. Циник. Атеист. Ирония до границата и след нея. Чувствата замитам под килима. Прах от страх остава по завесите, измежду космите на котката по тапицерията. Вървя напред, разбивам стени, прескачам огради. Тичам. Или спирам, за да съзерцавам без да чувствам. До мен изплуват силуети. И потъват. Не мечтая, някой отряза балона преди да се е напълнил с достатъчно въздух. Сега се търкаля сред разпръснатите торби с пясък на поляната. Не изпитвам носталгия. Спомените са мъртви сами по себе си. Остава само тук. И аз. Сега вече го няма. Изчезна с моето минало и моето бъдеще. Посоката е относителна. Материята пожелателна. Скоростта монотонна, без съпротивление. Спектакълът е перпетуум мобиле.

С посвещение на г-н Фернандо Арабал.  Това е признание. Аз съм крава. Виж копитцата ми, опашката, вимето, рогцата, виж големите ми кравешки очи. Сега вече знаеш, затова си върви. И потърси друга жена, която да виси в дрешника.  *** Това е признание. Съм жена. С пръстите, с бедрата, с гърдите, ръцете, устните, с очите на жена. Сега вече знаеш, затова си върви. Намери си крава за стената на препарираните. 

Охлювът размишлява върху същността на тухлата и мрежата. Той не знае - иска ли да вижда от другата страна? Изборът го затруднява. Преди когато имаше само тухли от другата страна не съществуваше. Сега се е променило не пространството, а знанието за от другата страна на това пространство. Появява се недостатъчност. Или се е появила преди това, за да се появи необходимост някой да използва мрежата за ограда. Появата е тафталогия, която охлювът често използва, за да си обясни недостатъчностите. А колкото повече обяснения изпълзяват, толкова повече "не" започват да живеят в пространството. Проблемът е, че дори при наличието на възможност да избере обратно тухлите, охлювът ще знае за съществуването на мрежата. Така се раждат табутата. Тяхната функция е да забранят на охлюва да мисли за оградата.

Тя. Тяло. Тялото. И той между тях. между нея и нейното тяло. Тя: Сте тяло, няли? Той: Съм. Той: Сте грях нали? Не, тя няма да отговори. Той няма да отговори. Тялото губи своята форма. Тялото се разпада. На хиляди тела. Хиляди не-тела в пространството между Аз и Другия, за да се събере в една мета форма.Ябълка. Ябълката е фрагмент.Първородният фрагмент.Вторичен плод. Плод по форма и душа. Ябълката има душа. Тя живее в междукрачието, разпада се подмишниците, търкаля се между бузите, подпира брадичката. Ябълката е стълба. Стъпало, по стъпало, по стъпало, по стъпало от Аз-а към Други-я. Шани тръгва към Йоав. Претенцията, с която гледаме този спектакъл се дължи на пластовете митология, история, литература, изкуство, с които натоварваме фрагмента. Бягаме от онова, което ни се струва непостижимо - разпадането на формата, идеите, смислите, еманципацията, целите. Остава докосването. Посоката е "към". Спектакълът "Алма" е на израелския хореограф Рейч...

ям живея обичам като едно прасе като едно червено прасе с черни очи това е така защото виното действа ядем мъртви патици, когато виното действа истина е истина е виното действа ядем последното си ястие, когато виното действа

Вагонът за пушачи вече е на гарата. Помня първите ми пътувания с влак. Сама. Не бях сама, но с него се чувствах сама. Не, не самотна. Сама. Палех цигара в коридора и дишах скалит...