Пропускане към основното съдържание

Фрагмент на докосването


Тя. Тяло. Тялото. И той между тях. между нея и нейното тяло.
Тя: Сте тяло, няли?
Той: Съм.
Той: Сте грях нали?

Не, тя няма да отговори. Той няма да отговори. Тялото губи своята форма. Тялото се разпада. На хиляди тела. Хиляди не-тела в пространството между Аз и Другия, за да се събере в една мета форма.Ябълка.

Ябълката е фрагмент.Първородният фрагмент.Вторичен плод. Плод по форма и душа. Ябълката има душа. Тя живее в междукрачието, разпада се подмишниците, търкаля се между бузите, подпира брадичката. Ябълката е стълба. Стъпало, по стъпало, по стъпало, по стъпало от Аз-а към Други-я.

Шани тръгва към Йоав.

Претенцията, с която гледаме този спектакъл се дължи на пластовете митология, история, литература, изкуство, с които натоварваме фрагмента. Бягаме от онова, което ни се струва непостижимо - разпадането на формата, идеите, смислите, еманципацията, целите. Остава докосването. Посоката е "към".

Спектакълът "Алма" е на израелския хореограф Рейчъл Ердос. Той беше официален гост на фестивала "Черната кутия" в Пловдив. Освен в града на тепетата пърформънсът се игра и в София на сцената на театър-лаборатория "Алма Алтер". Трейлър можете да видите тук.
Музиката към спектакъла е на Alberto Shwartz.

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо