Пропускане към основното съдържание

Château d'If...

Мили Графе,

Минаха едва няколко месеца и съзнанието ми се връща уморено из коридорите на Иф. Стаите, които Вие винаги сте наричал килии, мислейки, че отнемате свободата ми, за мен и днес са хоризонти. Благодарна съм на Провидението, че и този път, въпреки пословичното ми упорство и инат, не ми позволи да изгубя себе си в странстванията, зад които Вие винаги заставате, макар с доза съмнение. Често си представям въздишката Ви на облекчение, когато един ден преустановя търсенията си и се установя някъде за постоянно. И двамата гледаме с недоверие към този ден. А и нима онова, което търся, не намирам всеки път, когато пристъпя на брега, сред скалите на Иф? Иска ми се да остана, въпреки обстоятелствата, но все не намирам сили в себе си. Вие знаете, аз знам. Говорили сме. Мислили сме. Били сме. Сме.

Знам. Очаквате да Ви разкажа.

Затворена в кутия. Стъклена кутия със златен обков. Пълна с изкушения. С въздух. Със светлина. Стъкло. През стъклото се вижда онова, което иска, а зад него едва се очертава силуетът на съзнанието ми. Толкова много въздух, а се задушавам. Толкова много блага, а се затварям. Толкова иска да ме гледа, а не вижда. Толкова иска да ме притежава, но не и да познава.

През тези месеци се случваше да Ви обвинявам задето ме научихте да бъда, защото друг не би се възхищавал на изяществото на егоизма ми, не би вървял до мен по пътеките на разврата и не би се борил с чудовищата из кътчетата на съзнанието ми само, за да стигне до детето, да задържи главата му в ръцете си и да го сложи да спи.

Сега се връщам уморена. За да събера парчетата на огледалото на душите и да ги залепя. В него искам да се виждам.

Благодаря Ви, Едмон, за търпението и за подслона.

Мерседес

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 

Студ

Зрението ми бе откраднато от тъмнина. Отвън навътре в мен нахлу тишина. Не се чу звук, не се чу падането на тела. Единствено зловонната миризма на замръзнала плът разтревожи сърцето ми насред мъртвото спокойствие. Зрението се завърна с идването на светлина, която разкри пред разума нечовешка истина. Сковани. Хладни. Стояха там. Пред мен. Пред нас. Около нас. Познатата топлина до мен от близко тяло бе спомен в жертва на забвение. Сега, почти не бяха останали тела, които да предават топлина. Бяхме обградени от замръзнали туловища и сами замръзвахме в страха си. Хладилната камера приличаше на галерия, в която неподвижни и безмълвни, заскрежените скулптури бяха сякаш изваяни лично от Студа. В един момент всички заедно бяхме в затвора на четири безкрайно бели стени. В следващия, не бяхме заедно… каквото остана от нас бе под игото на неизказан ужас, измежду труповете на вече бившите затворници. Формата бе скулптура, формата бе изкуство. Съдържанието бе смърт, пребледняла плът. Усещах ...