„Красива си, желая те. Харесвам как слънчевите лъчи играят по кожата ти. Целият се удървих при гледката на натежалите ти гърди”
„Остави ме, бебе, боли ме главата. Не може ли просто да се гушкаме?”
Шибана кучка, с шибани претенции. Секс един път седмично, секс един път месечно, секс един път годишно. Манипулативен, садистичен, всеяден секс. Секс в пробната, когато реших да купим и двете, защото ми харесваше как се събличаш, обличаш, събличаш. Секс в тоалетната, само минути след като капитулирах „Да, бебе, ще можем да си позволим Венеция на пролет”. Секс в колата, когато я видя за първи път и още не знаеше, че ще трябва да се съревноваваш с тази гълтачка на октанови съединения. Секс, секс, секс.
Разбрах колко е важен сексът за жените, докато възмъжавах. Бях само на тридесет, когато Моника затръшна вратата пред лицето ми защото не можех да го вдигна в продължение на месеци. Моника беше мъжемелачка с класа, всмуква те, през пикочния канал, центрофугира между вагината и съзнанието си и те изплюва, твърдейки, че не си достигнал душата й. А как би могъл да се измъкнеш от торнадото стомашни сокове и да захванеш за някоя от хлъзгавите ледени артерии-висулки влизащи и излизащи от хладилника сърце? Средностатистическата, повърхностна мъжемелачка Моника, за която надървеният ми пенис на теория беше продължение на душата, инструмент, без който не мога да я обладая ментално, а на практика – очила, позволяващи й да се погледне в огледалото и да кима одобрително. Моника в центъра, Моника и в периферията, животът ми се беше превърнал в света на Моника, амбициите и суетите й. Обичах Моника или си мислех, че я обичам. За едно беше права беше повече отколкото някога бях успял да забия. При вида на вагиналната й усмивка всичко в мен се сриваше, като че ли не бе достатъчно да превъзмогна представата й, че Бог я е изпратил на Земята като дар за мъжкото съсловие (което диаметрално противоречеше с истината), а сега трябваше да се справям и с "вертикално усмихнатата дупка на метрото"... все пак не съм Б.Б. Излязох от тази връзка с 200 кинта седмично за сексолог и виагра, които ме издърпаха за космите на пубиса от водовъртежа на Моника и наранените ми чувства.
След Моника беше Ани, после Мая, а сега Даниела. Шибана меркантилна кучка и вечно болящата я глава. Предложих й брак с пръстен за 3 бона. Съгласи се. Дари ме с очарователен секс. Дори за малко да се хвана за миокарда й, бях толкова близо. 20 бона за сватба и смисълът на живота ми – малкият Александър, но никакъв достъп до „красивата” й душа.
Днес Сашко стана на три. Преди три месеца се запознах с Вера. С 10 години по-млада, интелигентна, перверзна и отворила душата си, за старческите ми извращения, като детска книжка. Можех спокойно да се плъзна по аортата, да проникна в предсърдието, да се излежавам в перикарда и да се гушкам на воля във всяка от камерите. Дали мисля да се развеждам? Не!? Когато е с Иван и Вера я боли глава…
Асен Ин
„Остави ме, бебе, боли ме главата. Не може ли просто да се гушкаме?”
Шибана кучка, с шибани претенции. Секс един път седмично, секс един път месечно, секс един път годишно. Манипулативен, садистичен, всеяден секс. Секс в пробната, когато реших да купим и двете, защото ми харесваше как се събличаш, обличаш, събличаш. Секс в тоалетната, само минути след като капитулирах „Да, бебе, ще можем да си позволим Венеция на пролет”. Секс в колата, когато я видя за първи път и още не знаеше, че ще трябва да се съревноваваш с тази гълтачка на октанови съединения. Секс, секс, секс.
Разбрах колко е важен сексът за жените, докато възмъжавах. Бях само на тридесет, когато Моника затръшна вратата пред лицето ми защото не можех да го вдигна в продължение на месеци. Моника беше мъжемелачка с класа, всмуква те, през пикочния канал, центрофугира между вагината и съзнанието си и те изплюва, твърдейки, че не си достигнал душата й. А как би могъл да се измъкнеш от торнадото стомашни сокове и да захванеш за някоя от хлъзгавите ледени артерии-висулки влизащи и излизащи от хладилника сърце? Средностатистическата, повърхностна мъжемелачка Моника, за която надървеният ми пенис на теория беше продължение на душата, инструмент, без който не мога да я обладая ментално, а на практика – очила, позволяващи й да се погледне в огледалото и да кима одобрително. Моника в центъра, Моника и в периферията, животът ми се беше превърнал в света на Моника, амбициите и суетите й. Обичах Моника или си мислех, че я обичам. За едно беше права беше повече отколкото някога бях успял да забия. При вида на вагиналната й усмивка всичко в мен се сриваше, като че ли не бе достатъчно да превъзмогна представата й, че Бог я е изпратил на Земята като дар за мъжкото съсловие (което диаметрално противоречеше с истината), а сега трябваше да се справям и с "вертикално усмихнатата дупка на метрото"... все пак не съм Б.Б. Излязох от тази връзка с 200 кинта седмично за сексолог и виагра, които ме издърпаха за космите на пубиса от водовъртежа на Моника и наранените ми чувства.
След Моника беше Ани, после Мая, а сега Даниела. Шибана меркантилна кучка и вечно болящата я глава. Предложих й брак с пръстен за 3 бона. Съгласи се. Дари ме с очарователен секс. Дори за малко да се хвана за миокарда й, бях толкова близо. 20 бона за сватба и смисълът на живота ми – малкият Александър, но никакъв достъп до „красивата” й душа.
Днес Сашко стана на три. Преди три месеца се запознах с Вера. С 10 години по-млада, интелигентна, перверзна и отворила душата си, за старческите ми извращения, като детска книжка. Можех спокойно да се плъзна по аортата, да проникна в предсърдието, да се излежавам в перикарда и да се гушкам на воля във всяка от камерите. Дали мисля да се развеждам? Не!? Когато е с Иван и Вера я боли глава…
Асен Ин
Коментари
Публикуване на коментар