Пропускане към основното съдържание

Хроники от Лувъра


Добро утро, Луи,

Как е разположението на звездите спрямо нашето слънце в днешния ден? Оставам в очакване да откликна на настроенията Ви.

Луиза

***
Скъпа ЛуиЗа,

Добро утро и на Вас. Нашето слънце изгрява и залязва с мисълта за Вас, но както сама знаете успява да огрее едва наполовина. Въпросите които стоят именно от неосветената страна са онези, които ни разделят. Аз тръпна в очакване на орбитата на звездите не по-малко от Вас. Дори пълното осъзнаване на природните закони, не променя тяхната общовалидност.
Яростта на слънчевите Ви лъчи, ми причинява болезнени изгаряния, за съжаление Вие или не ги разбирате или не искате и да чуете за тях. Но Ви прощавам тъй като сама сте ми доверявали, че думите за Вас са просто инструмент.

В очаване да Ви видя в най-скоро време.

ЛуиЗаЛуи

P.S.: Ще изискам от придворния  лекар да приготви отвара с най-висок резус-фактор,напоследък кожата ми е изключително чуствителна - непоносимо!

***

Луи,

Винаги съм знаела, че сте великодушен, а аз се чувствам недостойна за прошката на височайшата Ви особа. Въпреки това, сред толкова много очакващи да изберете мен и да ми дарите вниманието си, да ме обсипете с думите си е висока чест и ме ласкае лично. Ласкае ме и фактът, че на думи бледата ми светлина изгаря, макар, че Вашата - ярката говори за високоте температури, които се развиват на повърхността на Вашето небесно тяло. О, Луи, нима изгаря Ви иронията ми, която се стеле като атмосфера над разголената ми същност, докато очаква да се оставите да Ви обичам, отвъд но-тата, които сам си създавате? Оставам в очакване да определите нов час и дата за среща, макар и сблъсъкът да е неизбежен.

Луи'с

П.С. Желая Ви бързо възстановяване. 

***

Мила Луи'с,

И Аз като Вас се уча... Дори привидно да сте сама, задънената улица е приютила и моята особа. Моля, оставете ласкателството настрана, честта е моя - наскоро мисля се убедихте и в това.
Вие мила, твърдите, че аз сам създавам "но-та", ала как бих могъл да третирам константни величини като променливи? Задачата която поставяте както повечето е пълна с неизвестни, ала не това ме безпокои, а именно известните нам величини...

П.С.: "сблъсъкът да е неизбежен"- The Big Bang Theory (A Whole New Universe)

***

Луи,

Скъпи, науката за любовта е хуманитаристиска, за какви константи става дума тук в битието? Оставете математиката на учените или пък се отдайте на трактата си за Преходното и вечното, константното и променливото. Но ако ще посветите живота си на това изследване, Луи, не ще го посветите на любовта си. Уморих се да Ви убеждавам в тезите си, че коя съм аз да вървя срещу години проучвания и емпирични изследвания, които са подплата на разсъженията Ви. Трети, подобен, ако не същият, разговор Луи, ми се струва излишен. Като деца сме се изправили един срещу друг и тъпчем по местата си. Благодарна съм за подкрепата и вниманието. Не претендирам и не злоупотребявам със самотата си, спътник, с който не пътувам дори към себе си.

Оставям Ви на изледванията и на откритията Ви, Луи.

Ваша приятелка, Луиза

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо