Актьорът-принц

          

        

         Докато пеперудите са в пашкулите си и после, когато живеят като какавиди, те не се различават една от друга. Хранят ги заедно, почистват ги заедно, заедно се захващат за своите копринени листа. Но когато пашкулите им се разпукат излитат сини, зелени, златисти, кафяви, сиви и безцветни, почти безполови. В една от всеки милион какавиди живее зародиш, който не може излети и това го кара да се чувства друг. Различен. Отхвърлен. Но по-силен близо до земята, до тази своя земя, която ще нарече „Родина“.

          Родил се е. Родил се е отново. Принц. Без крила. Но равен на Господ. И стои в подножието. Сам. Горд. В пеперудените си дантели, които никога няма да летят. И съзнавайки, че е само миг, в който може да сътвори единствено нищото и да се изгуби отново в нищо, търси:

 „Кой е, къде е , какво е ? Докъде може да стигне той, докъде аз?... Какво иска, какво очаква той от мен? Смирение? Добре, но какво означава това, как изглежда, как се изразява? Не го ли получи вече? Толкова много смирени хора има на земята. И продължават да се раждат нови. И всички те, бъдейки смирени, изискват от нас другите смирение - към тях, разбира се. Преди всичко към тях. Толкова ли много са си повярвали?“

           Небесата са пламнали. В този двубой победител не може да има. Творецът ще изгуби или себе си или единственото си творение. Тоест себе си. 

Актьорът-принц: Георги Арсов

Режисьор: Николай Георгиев 

По текстове на: Адам Мицкевич и Адам Георгиев 

ПРЕМИЕРА: 24 октомври 2014г, 19:30 часа  

ВХОД: Запетайка на лявата ръка