Зимни въжделения

Студено е. Мога да го усетя в крайниците, пръстите на ръцете и краката започват да губят чувствителност. И този път е от времето. Със сигурност. Ако беше от спомените щеше да пълзи извътре. Чорапогащникът под панталоните не помага. Температурата навън е по минус десетобалната система. Тя теоретично не съществува, но бихме могли да я въведем, когато приемаме стоически януфевруарското време. Поносимо е. Нали носът ми все още е сух, а гърлото високомерно произнася думите без дрезгавост и кашлица. А поносимото би могло да се приеме като идилично. Тук се намесват мечтите, които за разлика от спомените, стоплят. Но вътрешното, ръцете са си все така студени като  краката. Внимателно обмислям последната мечта – да си купим четири-сезонна палатка и зимни чували. Не ми стига студът в апартамента, а искам да замръзнем в планината. Но ще замръзнем двамата. И кучето ще повлечем със себе си. Нали е най-добрият приятел на човека. Ето това е романтика. Котаракът ще остане замръзнал от глад в празния апартамент, нали така се е привързал към него. За него после ще напишат роман, а тялото му ще препарират и изложат в някоя градска галерия за съвременно изкуство. Нашите тела ще изядат гладни вълци. Палатката ще остане в планината. Пред нея ще забием испанското знаме „Вива ла револусион“. Обмислям още веднъж така заскрежената картинка. И вместо да ти я подаря в няколко думи на листа написвам „След 3 месеца съжителство, не е ли време да си купим рибка?“.