Пропускане към основното съдържание

Изповед

Държа се с теб по начин, на който реагираш, щях да се държа доста по-приятно, но ти не реагираш в този диапазон.Ти реагираш само на крайни състояния. Без значение какво твърдиш вербално, поведението ти е с друг характер. Не е лесно да носиш магия със себе си, това има понякога скъпа цена която плащаш. Да страх ме е, винаги ме е било страх. Затова избрах теб, ти не знаеш какво е това страх. Но нямаш отговорност. Моите разбирания за създаване и за рушене са различни. Тези разговори съм казал, че искам да ги водим голи в леглото докато си полята с восък и мастило докато аз те снимам. А не да си стоя в тъпия офис и да слушам разговорите на секретарката. В теб има несигурност, много, много дълбоко, нерешителност, паралелност. Когато я видях разбрах многo. На теб всичко ти се изплъзва. На сцената си чудовище, в живота си глухарче, на където те отвее вятърът. Това сигурно е първият път в живота ти, в който не взе емоционално решение, а логично. Така направи, че в момента всичко се завърши, рестартира, затвори, завърши, лупна се. Аз не мога да се върна повече при теб, сладката, ти прие всичко което ти причиних и се примири. Това ме обезоръжи. Нямам какво повече да ти направя. Нямам какво повече да ти дам. Или да ти взема. Искам да прекарам живота си с теб. 
Дъждът вали и натиска клавишите.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
3 коментара
Прочетете още
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 
Публикуване на коментар
Прочетете още

Студ

Зрението ми бе откраднато от тъмнина. Отвън навътре в мен нахлу тишина. Не се чу звук, не се чу падането на тела. Единствено зловонната миризма на замръзнала плът разтревожи сърцето ми насред мъртвото спокойствие. Зрението се завърна с идването на светлина, която разкри пред разума нечовешка истина. Сковани. Хладни. Стояха там. Пред мен. Пред нас. Около нас. Познатата топлина до мен от близко тяло бе спомен в жертва на забвение. Сега, почти не бяха останали тела, които да предават топлина. Бяхме обградени от замръзнали туловища и сами замръзвахме в страха си. Хладилната камера приличаше на галерия, в която неподвижни и безмълвни, заскрежените скулптури бяха сякаш изваяни лично от Студа. В един момент всички заедно бяхме в затвора на четири безкрайно бели стени. В следващия, не бяхме заедно… каквото остана от нас бе под игото на неизказан ужас, измежду труповете на вече бившите затворници. Формата бе скулптура, формата бе изкуство. Съдържанието бе смърт, пребледняла плът. Усещах ...
Публикуване на коментар
Прочетете още