Пропускане към основното съдържание

Изповед

Държа се с теб по начин, на който реагираш, щях да се държа доста по-приятно, но ти не реагираш в този диапазон.Ти реагираш само на крайни състояния. Без значение какво твърдиш вербално, поведението ти е с друг характер. Не е лесно да носиш магия със себе си, това има понякога скъпа цена която плащаш. Да страх ме е, винаги ме е било страх. Затова избрах теб, ти не знаеш какво е това страх. Но нямаш отговорност. Моите разбирания за създаване и за рушене са различни. Тези разговори съм казал, че искам да ги водим голи в леглото докато си полята с восък и мастило докато аз те снимам. А не да си стоя в тъпия офис и да слушам разговорите на секретарката. В теб има несигурност, много, много дълбоко, нерешителност, паралелност. Когато я видях разбрах многo. На теб всичко ти се изплъзва. На сцената си чудовище, в живота си глухарче, на където те отвее вятърът. Това сигурно е първият път в живота ти, в който не взе емоционално решение, а логично. Така направи, че в момента всичко се завърши, рестартира, затвори, завърши, лупна се. Аз не мога да се върна повече при теб, сладката, ти прие всичко което ти причиних и се примири. Това ме обезоръжи. Нямам какво повече да ти направя. Нямам какво повече да ти дам. Или да ти взема. Искам да прекарам живота си с теб. 
Дъждът вали и натиска клавишите.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
3 коментара
Прочетете още
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
Публикуване на коментар
Прочетете още
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 
Публикуване на коментар
Прочетете още