СТРЕМЕЖЪТ КЪМ НЕВЪЗМОЖНОТО НИЩОЖЕСТВО

вдъхновен от Ингмар Берман
по „Дневника на крадеца“ от Жан Жьоне

ТЯ: ЧЕРНА КОЖА. ГОЛЕМИ ОЧИ. ГОЛЕМИ УСТНИ. ЖЕНА БЕЗ ВЪЗРАСТ. ЗАД НЕЯ СА ВЕКОВЕ. ГОДИНИ. ТЕГОБА. ТЯЛОТО Й Е РАХИТИЧНО СЛАБО, НО КОКАЛИТЕ Й СА С ПЛЪТНОСТТА НА ТЕЖЪК МЕТАЛ. ТЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДВИЖИ, НИТО ДА ГОВОРИ. ЧЕРНИ ПАНТАЛОНИ, ЧЕРЕН ПОТНИК. НА ДЯСНОТО Й УХО СЕ ПОКЛАЩА ОБИЦА С ПЕРО.

ТОЙ: БЯЛА КОЖА. ЧЕРНА КОСА. ТОЙ Е РАБОТНИК ВЪВ ВЪОБРАЖАЕМО ГРОБИЩЕ. ГРОБАРЯТ. НЯМА ЧУВСТВА. САМО ПРАВИЛА. ПЪРВО ПРАВИЛО – ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ВТОРО ПРАВИЛО – ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ТРЕТО ПРАВИЛО - ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ПО-КЪСНО ЩЕ ДОНЕСЕ СВОЯТА КИТАРА, ОПИТВАЙКИ СЕ ДА ПОДРЕДИ И МУЗИКАТА.

ВЪТРЕШНА СЦЕНА. ЧЕРНА СТАЯ. БЕЗКРАЙНОСТ.

ЛИЦЕТО Й. РАЗФОКУСИРАНО. СЛЕД МАЛКО ВИЖДАМЕ УСТНИТЕ Й.

ТЯ:

Шшш... Шшш... Шшш...

ПРОСТРАНСТВОТО ИЗГЛЕЖДА КАТО ГОЛЯМА ЧЕРНА КУТИЯ. В СРЕДАТА ИМА БЯЛ СТОЛ. ТЯ СЕДИ ВЪРХУ СТОЛА. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДВИЖИ. РЪЦЕТЕ Й СТОЯТ В ДВЕ ГОЛЕМИ МЕТАЛНИ КОФИ. НЕ ЗНАЕМ ДАЛИ КОФИТЕ СА ПРАЗНИ ИЛИ НЕ.

ТЯ:

Шшш... Шшш... Шшш...

ИЗВЕДНЪЖ ТЯЛОТО Й ПОМРЪДВА. БЪРЗО. САМО ДЕСНИЯТ Й КРАК. КАТО ТИК. ДВИЖЕНИЕТО СПИРА ЗВУКА. ТЯЛОТО Й СЕ Е ПОЧУВСТВАЛО ЖИВО. И СЕ ОПИТВА ДА СТИГНЕ ПО-ДАЛЕЧ. САМО КРАКАТА И СЕ ДВИЖАТ НАПРЕД. МОЖЕМ ДА ЧУЕМ ЗВУКА ОТ КРАКАТА, КОИТО СЕ ВЛАЧАТ ПО ПОДА. В СЛЕДВАЩИЯТ МОМЕНТ ТЯЛОТО СЕ ЧУВСТВА ТОЛКОВА УМОРЕНО, ЧЕ НЕ Е СПОСОБНО ДА ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД.

ТЯ:

Шшш... Шшш... Шшш...

КРАКАТА Й СЕ ДВИЖАТ НАЗАД. И ДВАТА. НАЗАД, НАЗАД. СЕГА СА ПОД СТОЛА. ПОЧТИ НА КОЛЕНЕ. ТЯЛОТО СЪБИРА МАЛКО СИЛА. В ОЧИТЕ Й СЕ ЧЕТЕ УВЕРЕНОСТ. ТЯ ЗАПОЧВА ДА ИЗБУТВА КОФИТЕ НАПРЕД. ИЗБУТВА НАПРЕД. БУТА. ТЯЛОТО СЕ НАПРЯГА ДО КРАЙ. ТЯ ПАДА. ЛИЦЕТО Й УДРЯ ПОДА НА КУТИЯТА.ТЯЛОТО Й ЗАСТИВА МЕДЖУ КОФИТЕ. И ТЕ СА ПАДНАЛИ. СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОФИТЕ ПОКРИВА ЧАСТ ОТ ПОДА. ПЯСЪК. ТЯ ПОМРЪДВА ГЛАВА. ДЯСНАТА РЪКА ИЗЛИЗА ОТ КОФАТА, ПОЧТИ ДО ГЛАВАТА Й И СЕ ОПИТВА ДА СЪБЕРЕ ПЯСЪКА ОТ ПОДА. НЕ МОЖЕ. НО СЛЕДИТЕ ОТ ПРЪСТИТЕ Й ОСТАВЯТ СЛЕДИ В ПЯСЪКА. ТЯЛОТО НЯМА ПОВЕЧЕ СИЛИ. ТЯ ОСТАВА ТАКА, ОТПРАВИЛА ПОГЛЕД В ПРАЗНОТО. В ТИШИНАТА ЧУВАМЕ ЗВУК. КИТАРА. ЗВУКЪТ ИДВА ОТ НИЩОТО. ПОДРЕДЕНИ НОТИ.

ВЪТРЕШНА СЦЕНА. ЧЕРЕН КОРИДОР. БЕЗКРАЙНОСТ.

ЧЕРНИЯТ КОРИДОР НЕ Е СВЪРЗАН С КУТИЯТА, НО СЪЩЕВРЕМЕННО Е ЧАСТ ОТ НЕЯ. ТОЙ ИДВА ОТ КОРИДОРА. В НАЧАЛОТО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ САМО СИЛУЕТА МУ С КИТАРАТА. ЗВУКЪТ СЕ УСИЛВА ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ. НЕ МОЖЕМ ДА ВИДИМ ДОРИ КРАКАТА МУ. НЕЩО КАТО МЪГЛА ИЛИ ТЕЧНОСТ, НАПРАВЕНА ОТ СВЕТЛИНА.

ВЪТРЕШНА СЦЕНА. ЧЕРНА СТАЯ. БЕЗКРАЙНОСТ.

ЗВУКЪТ БАВНО СЕ ТРАНСФОРМИРА. ПОЧТИ В ПЕСЕН. ТОЙ ГЛЕДА БЕЗЧУВСТВЕНО КЪМ ТЯЛОТО НА СТОЛА. СТУДЕНО ЛИЦЕ. ПРЪСТИТЕ МУ ЗАСТИВАТ ВЪРХУ ЕДНА ОТ СТРУНИТЕ. ЗВУКЪТ ЗАПОЧВА ДА ДРАЗНИ.

ТЯ:

Шшш...

ТОЙ ПОСТАВЯ КИТАРАТА НА ПОДА. ИЗГЛЕЖДА СЯКАШ ВЗИМА РЕШЕНИЕ. И СЕГА ЗАПОЧВА ДА ПОДРЕЖДА ПРОСТРАНСТВОТО. ПЪРВО ИЗВАЖДА РЪКАТА Й ОТ КОФАТА. ВТОРО – ОПИТВА СЕ ДА ПРИБЕРЕ ПЯСЪКА В КОФАТА. ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СЕ ОПИТВА ДА МАХНЕ ПОЛЕПНАЛИЯ ПО РЪЦЕТЕ МУ ПЯСЪК СЕ ЧУВА ЗВУК. КОГАТО ПОСТАВЯ РЪЦЕТЕ Й ДАЛЕЧ ОТ ПЯСЪКА, ЗА ДА ГО СЪБЕРЕ, РЪЦЕТЕ Й ИЗГЛЕЖДАТ КАТО РЪЦЕ НА МЪРТВЕЦ. ТОЙ ПОСТАВЯ КОФИТЕ НА ТЯХНАТА ПЪРВОНАЧАЛНА ПОЗИЦИЯ – ОТ ЛЯВО И ОТ ДЯСНО НА БЕЛИЯ СТОЛ. В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ ТОЙ ПОДХВАЩА ТЯЛОТО Й ПОДМИШНИЦИ И С ДВЕ ДВИЖЕНИЯ ТЯ Е ОТНОВО НА СТОЛА. РЪЦЕТЕ Й ОТНОВО СА В КОФИТЕ. ТОЙ Я ПОГЛЕЖДА ДА ВИДИ ДАЛИ ВСИЧКО Е ПОСТАВЕНО В РЕД. УВЕРЕН, ТОЙ ВЗИМА КИТАРАТА И СИ ТРЪГВА ОБРАТНО В ПРАЗНОТО.

ВЪТРЕШНА СЦЕНА. ЧЕРЕН КОРИДОР. БЕЗКРАЙНОСТ.

ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ЧЕРНАТА КУТИЯ ИМА СТЕНИ, НО ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ТОЙ ИДВА ИЛИ СИ ТРЪГВА, ТОЙ СЕ ОКАЗВА В ТОВА ДЪЛЖО И ЧЕРНО ПРОСТРАНСТВО ПОДОБНО НА КОРИДОР.

ВЪТРЕШНА СЦЕНА. ЧЕРНА СТАЯ. БЕЗКРАЙНОСТ.

КОГАТО ВЕЧЕ ПОЧТИ НЕ ЧУВАМЕ МУЗИКАТА.

ТЯ:

Шшш... Шшш... Шшш...

ДВИЖЕНИЯТА Й ЗАПОЧВАТ ОТ НАЧАЛО. ТОЗИ ПЪТ ПО-БЪРЗО. ТЯЛОТО Й СЕ ДВИЖИ. БЪРЗО. САМО ДЕСНИЯТ КРАК. СИЛАТА Й РАСТЕ. И ТЯ СЕ ОПИТВА ДА СТИГНЕ ПО-ДАЛЕЧ. САМО КРАКАТА И СЕ ДВИЖАТ НАПРЕД. МОЖЕМ ДА ЧУЕМ ЗВУКА ОТ КРАКАТА, КОИТО СЕ ВЛАЧАТ ПО ПОДА. В СЛЕДВАЩИЯТ МОМЕНТ ТЯЛОТО СЕ ЧУВСТВА ТОЛКОВА УМОРЕНО, ЧЕ НЕ Е СПОСОБНО ДА ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД. ТОВА ДВИЖЕНИЕ СВЪРШВА КОГАТО ТЯ ПОЧТИ Е ПАДНАЛА ОТ СТОЛА. САМО ГЛАВАТА Й ОЩЕ СТОИ.

ТЯ:

Шшш... Шшш... Шшш...

ПО ВРЕМЕ НА ЗВУКА КРАКАТА И ЗАПОЧВАТ ДА ОТСТЪПВАТ НАЗАД. И ДВАТА. НАЗАД. НАЗАД. СЕГА ТЕ СА ПОД СТОЛА. ПОЧТИ НА КОЛЕНЕ. ТЯЛОТО СЪБИРА МАЛКО СИЛА. В ОЧИТЕ Й СЕ ЧЕТЕ УВЕРЕНОСТ. ТЯ ЗАПОЧВА ДА ИЗБУТВА КОФИТЕ НАПРЕД. ИЗБУТВА НАПРЕД. БУТА. ТЯЛОТО СЕ НАПРЯГА ДО КРАЙ. ТЯ ПАДА. ЛИЦЕТО Й УДРЯ ПОДА НА КУТИЯТА.ТЯЛОТО Й ОТНОВО ЗАСТИВА МЕДЖУ КОФИТЕ. И ТЕ СА ПАДНАЛИ. СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОФИТЕ ПОКРИВА ПОЧТИ ЦЕЛИЯ ПОД. ПЯСЪК. ТЯ ЗАПОЧВА ДА СЕ ДВИЖИ ПОВЕЧЕ, ИЗПОЛЗВАЙКИ РЦЪЕТЕ СИ, ЗА ДА СЕ ИЗПРАВИ. ВЗИМА ОБИЦАТА С ПЕРОТО И Я ДАВА НА КУТИЯТА . ЕДНА РЪКА ВЗИМКА ПЕРОТО И ТЯЛОТО СЕ СТОВАРВА НА ЗЕМЯТА. ПОМРЪДВА ГЛАВА И ГОЛЕМИЯТ Й РОЗОВ ЕЗИК ОБЛИЗВА ПОДА. ОСТАВА ТАКА.

ТОЙ ВЛИЗА В ПРОСТРАНСТВОТО С ОЩЕ ДВЕ МЕТАЛНИ КОФИ. ПОСТАВЯ ЕДНАТА ВЪРХУ СТОЛА И ЗАПОЧВА ДА ИЗСИПВА ПЯСЪКА ОТ ДРУГАТА КОФА. ЛИЦЕТО МУ ИЗГЛЕЖДА ВЕЧНО. ПЯСЪКЪТ ПАДА. БАВНО.

ЖЕНСКИ ГЛАС НА БЪЛГАРСКИ

Това изплъзване не може да трае вечно,

това изхлузване и свличане на времето.

Излизам от тялото ставам Онази Жена, Жената, облечена в меланхолия.

Добър ден, тишина.

Отказвам да чакам онези ритмични садисти.

Някой прорязва часовника.

Някой е скъсал процепа между Мен и Аз

и сега съм обречена да се

изсипвам,

разсипвам,

разливам,

огъвам.

Ето.

Ето как тялото ми съблича своята кожа.

Ето ме водна, хлъзгава и безформена.

И ето как от Мен не остава никакво Мен, а само стъпки от беззвучие.

Не искам да обличам този фарс, но не мога и да прекъсна собственото си изтичане.

Отвън окото ми е прорез – през него времето излива себе си.

Отвътре съм натъпкана с думи.

И нямам как да се обърна.

Нямам как да се помръдна.

Проклет да си, Жьоне!

Проклет да си и ти и тази кофа пълна с пясък!

МЪЖКИ ГЛАС НА ФРЕНСКИ

Je suis seul au monde,

et je ne suis pas sûr de n'être pas le roi,

peut-être la fée de ces fleurs.

Elles me rendent au passage un hommage, s

'inclinent sans s'incliner, mais me reconnaissent.

Elles savent que je suis leur représentant vivant, mobile, agile, vainqueur du vent.

Je peux sans pitié considérer toutes les fleurs,

elles sont de ma famille.

Si par elles je rejoins aux domaines inférieurs -

mais c'est aux fougères arborescentes et à leurs marécages,

aux algues, que je voudrais descendre -

je m'éloigne encore des hommes.

De la planète Uranus, paraît-il,

l'atmosphère serait si lourde que les fougères sont rampantes;

les bêtes se traînent écrasées par le poids des gaz.

À ces humiliés toujours sur le ventre, je me veux mêlé.

Si la métempsycose m'accorde une nouvelle demeure,

je choisis cette planète maudite,

je l'habite avec les bagnards de ma race.

Parmi d'effroyables reptiles,

je poursuis une mort éternelle, misérable,

dans les ténèbres où les feuilles seront noires,

l'eau des marécages épaisse et froide.

Le sommeil me sera refusé. Au contraire, toujours plus lucide,

je reconnais l'immonde fraternité des alligators souriants.

МУЗИКА

Tiger LiLlies "Forever together"

ЖЕНСКИЯТ ГЛАС, МЪЖКИЯТ ГЛАС И МУЗИКАТА РАБОТЯТ ЗАЕДНО. ВЛИЗАТ НА КАНОН. ЗРИТЕЛЯТ НАБЛЮДАВА ПАДАЩИЯТ В КОФИТЕ ПЯСЪК. КОГАТО ПЯСЪКЪТ СВЪРШВА ТОЙ ЗАПОЧВА ДА ПОКРИВА ТЯЛОТО С ПЯСЪК ОТ ПРЕПЪЛНЕНАТА ДОГОРЕ КОФА. ПЯСЪК. ДУМИ. МУЗИКА. ПОСЛЕДНИТЕ ПЕСЪЧИНКИ ПАДАТ ВЪРХУ ТЯЛОТО. ТОЙ Я ПОГЛЕЖДА И ОТНОВО НАМИРА РЕШЕНИЕ НА СИТУАЦИЯТА. СГРАБЧВА ТЯЛОТО Й С ЕДНА РЪКА И ЗАПОЧВА ДА Я ВЛАЧИ КЪМ КОРИДОРА. ТЯЛОТО ОСТАВА СЛЕДИТЕ СИ В ПЯСЪКА. В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ РЪКАТА Й СЕ ЗАКАЧА ЗА ЕДНА ОТ КОФИТЕ И КОФАТА ЗАПОЧВА ДА СЕ ВЛАЧИ СЛЕД НЕГО. ТЕ ИЗЧЕЗВАТ В КОРИДОРА. ТИШИНА. БЕЛИЯТ СТОЛ СТОИ САМ В СРЕДАТА НА КУТИЯТА.

ТОЙ СЕ ВРЪЩА ОТНОВО. ТОЗИ ПЪТ С КИТАРАТА. И СЯДА НА СТОЛА. МУЗИКАТА ЗАПОЧВА БАВНО ДА СЕ ПОЯВЯВА ИЗПОД ПРЪСТИТЕ МУ. ЗА НЕГО ДА ПЕЕ Е ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО.

ТОЙ (ПЕСЕН):

Forever... Forever... Forever...

we will be...

Forever we will be

Together...

In our grave we'll lie side by side through hate and pride we will die