Парадокс на добрите намерения

Животът ни се е превърнал в поредица от цитати. Залепнали от представленията в изреченията ни. Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане. Плашило. Парцалена кукла да плаши гаргите. Но как да извадиш думите днес от контекста на драматургията и литературата от вчера, от изминалите десетилетия, от вековете. Хамлет е откраднал думите. Ромео и Жулиета са си поделили любовта. Сънят е отишъл при Морфей. Убийството при Макбет. Героят е Ахил. Хитрецът – Одисей. Дон Кихот е взел лудостта. Дори старата сводница, смъртта, е вече чужда. Не можем да изкъпем съзнанията си, тъй както къпем телата си. Само ги парфюмираме. А те са все мръсни. Затова и нощем миризмата е тежка и не можем да спим.  Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018

Parfois l'oiseau arrive vite mais il peut aussi bien mettre de longues années avant de se décider . [1] Ако аз те срещам всеки ден, то би трябвало да знаеш, че не бих могла да те обичам. Но ти не знаеш, мили. Затова си щастлив, преди да те напусна. Аз бих била честна с теб. Бих ти разказвала с часове за птиците, които събирам. Хартиени, стъклени, нарисувани. За онези, които ще отливам от восъка на изгорелите свещи, когато те напусна и сметката за тока остане неплатена. Аз бих... ...но ти не би разбрал. Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018 [1] „Понякога птичето бързо пристига, но понякога много време не стига, за да се реши да долети“ – „Да нарисуваш птица“, от Жак Превер, в превод на Даниела Соколова. 

Снимка: www.50spointofview.com Аз бях. Аз съм този, който търси, без да спира, отговор от живота. Аз го видях същия този живот как пулсира в невзрачното ти тяло. Как превръща това тяло в божество за прикованите в него стотици очи. Аз го пожелах. И аз дръзнах да го сънувам. Не ме интересува твоята смърт в ежедневието, искам те жива. В представлението.  Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018

Снимка: www.50spointofview.com Обичам те. Колко пъти си сменяла овала на лицето си, тръпчинките, луничките и аз съм те откривал пак. И зад косите ти рубинени до вчера, а днес коси от абанос, като във приказките, и зад тях съм те откривал пак. И във очите ти небесни днес и утре адски черни, и в тях съм те откривал пак. Обичам те. [1] [1] Поезията от сънищата на мъжа следва ритъма на „Обичам те“ на Пол Елюар, в превод на Кирил Кадийски Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018 г. 

Снимка: www.50spointofview.com Късно е вече. Тази вечер никой няма да дойде.  След десетото представление никой вече не идва. Най-платежоспособните, големите фенове, най-страстните почитатели и няколкото луди, винаги давят в рози и карамфили първите десет представления. След десетото никой вече не идва зад кулисите или вечерите в къщи. Публиката се страхува. Учителките и техните ученици, студентите, професорите и работниците, счетоводителите, лелките от държавната администрация и техните съпрузи, пощальони или шофьори на такси, всички те се страхуват. Да разменят няколко думи с мен. Да разменят няколко думи с нас. Актьорите.  Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018 г.