Пропускане към основното съдържание

Обичам те

Снимка: www.50spointofview.com


Обичам те.

Колко пъти си сменяла овала на лицето си,
тръпчинките,
луничките
и аз съм те откривал пак.

И зад косите ти рубинени до вчера,
а днес коси от абанос,
като във приказките,
и зад тях съм те откривал пак.

И във очите ти
небесни днес и утре адски черни,
и в тях съм те откривал пак.

Обичам те.[1]




[1] Поезията от сънищата на мъжа следва ритъма на „Обичам те“ на Пол Елюар, в превод на Кирил Кадийски



Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018 г. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

у дома

  Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома.  У дома човек се е най-уязвим, същевременно най-строг,  Все прилагателни, които се зъбят на писането ми. А после идват и глаголите… У дома спя, ям, чистя,  сънувам,  къпя се,  секарам ти,  любя се или просто се чукам. У дома  чета,  ядосвам се,  гледам телевизия  или социалките… Празня се от съдържание. Затова пиша по хотелите:, където чаршафите се белеят,  часовникът учтиво ми дава отсрочка, вдъхновението ми си плаща нощувките, влиза с малък куфар, и без адресна регистрация.  Излиза и ме напуска.
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...