Да нарисуваш птица

Parfois l'oiseau arrive vite mais il peut aussi bien mettre de longues années avant de se décider. [1]

Ако аз те срещам всеки ден, то би трябвало да знаеш, че не бих могла да те обичам. Но ти не знаеш, мили. Затова си щастлив, преди да те напусна. Аз бих била честна с теб. Бих ти разказвала с часове за птиците, които събирам. Хартиени, стъклени, нарисувани. За онези, които ще отливам от восъка на изгорелите свещи, когато те напусна и сметката за тока остане неплатена. Аз бих...

...но ти не би разбрал.

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018

[1] „Понякога птичето бързо пристига, но понякога много време не стига, за да се реши да долети“ – „Да нарисуваш птица“, от Жак Превер, в превод на Даниела Соколова.

Коментари

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност. Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо. Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo

Прочетете още

няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете, не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма

Прочетете още

свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо

Прочетете още

Парадокс на добрите намерения

Търсене в този блог