Пропускане към основното съдържание

Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане


Животът ни се е превърнал в поредица от цитати. Залепнали от представленията в изреченията ни. Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане. Плашило. Парцалена кукла да плаши гаргите. Но как да извадиш думите днес от контекста на драматургията и литературата от вчера, от изминалите десетилетия, от вековете. Хамлет е откраднал думите. Ромео и Жулиета са си поделили любовта. Сънят е отишъл при Морфей. Убийството при Макбет. Героят е Ахил. Хитрецът – Одисей. Дон Кихот е взел лудостта. Дори старата сводница, смъртта, е вече чужда. Не можем да изкъпем съзнанията си, тъй както къпем телата си. Само ги парфюмираме. А те са все мръсни. Затова и нощем миризмата е тежка и не можем да спим. 

 Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
3 коментара
Прочетете още
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 
Публикуване на коментар
Прочетете още

у дома

  Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома.  У дома човек се е най-уязвим, същевременно най-строг,  Все прилагателни, които се зъбят на писането ми. А после идват и глаголите… У дома спя, ям, чистя,  сънувам,  къпя се,  секарам ти,  любя се или просто се чукам. У дома  чета,  ядосвам се,  гледам телевизия  или социалките… Празня се от съдържание. Затова пиша по хотелите:, където чаршафите се белеят,  часовникът учтиво ми дава отсрочка, вдъхновението ми си плаща нощувките, влиза с малък куфар, и без адресна регистрация.  Излиза и ме напуска.
Публикуване на коментар
Прочетете още