Гамбитът на кралицата. Стратегията на жертвената фигура с цел триумф на победата съвсем явно кореспондира със сюжетната линия. Едно дете станало жертва на враждебния свят на възрастните триумфира в една необичайна игра, в която жените са само свидетели. Филмът събужда дълбоко усещане за носталгия по нещо, което никога не се е случило. Време, което би могло да тече само наобратно. Време, в което нито един руснак не би могъл да бъде матиран от нито една американка. Шахът е стратегическа игра на война. Шахматната дъска е видимият черно-бял свят, фигурите на населяват този свят и го пронизват със отблясъците на на титлите си, ходовете си, войните си. Всеки ход е изстрел. Всеки ход е острие на бръснач. Всеки ход е смърт. Смъртта на Русия е немислима. Днес тази история ни изглежда възможна, но преди 50 години, това би означавало трета световна война. На нас зрителите, така ни се иска да вярваме в идоли, във възможността реалността да се пропука и през тази пукнатина да видим нова реалност, тази на една силна, самоуверена, побеждаваща жена, която минава през всичко и всички, за да направи своя гамбит. И ето пешката е вече на дъската, а безбройните комбинации от ходове и сюжети се надпреварват със секундите на часовника. Между секундите населяват вселените на отделните герои, на техните любови, кариери, стремежи за власт, самотите им, опиатите, отлетелите случвания.
Малкото безпомощно момиченце от сиропитилището върви по улиците на Москва в кашмирено снежно бяло палто, червилото танцува по устните й, очите жадно търсят извора. Намират го. Сред парцаливите и износени, овехтели и изпозакърпени възрастни мъже, които играят своята игра на война. Това е истинският гамбит.
Филмът не разказва за играта на шах, а за играта на живот. Никога не проследяваме перипетиите на партия, но винаги усещаме вътрешното, човешко напрежение и концентрация. Зрителя няма възможност да предвижда ходовете, да участва в играта, той може само да преживява ходовете и играта през героите на филма.
И последно един голям урок, който ни дава сериала:
“Престани да дълбаеш!”
Един от най-вълнуващите моменти от сериала, когато Бет се е изгубила между фигурите на шахматната дъска, съзнанието й е посивяло от опиятите, черно-белите квадратчета са се разляли в кехлибарения цвят на уискито. При нея идва Джолин и й казва: “Моя съвет, спри да дълбаеш.”
Наистина ние бихме могли да бъдем най-яростните врагове на самите себе си. Повърхността също може да бъде красива. Когато спрем да да се взираме, окото тържествува. Спирам да дълбая листа с химикал, оставям окото ви да се плъзне по сериала.
Петя Йосифова-Хънкинс
The Queen's gambit
Коментари
Публикуване на коментар