Пропускане към основното съдържание

Сбогом

Събрахме се трите - Валерия, Валката и аз да го обсъдим на по бира. Валерия и Валката надвиха и взеха от безалкохолните, а аз безпомощно се свих в ъгъла, очакваща спазмите на нервните окончания. Припомних си Кари, която казва сбогом на Тузара в Н-ти епизод...
В: - И премятайки кичур от косата му му прошепва "Ти си добър човек , Хъбъл", а той я гледа неразбиращо. Наивната оптимистка Кари, която опитва да се убеди, че този мъж не може да се справи с бурната й природа и затова си взима за съпруга 25-годишен модел. Или не беше модел? Има ли значение? Кари, в която се припознава средностатистическата жена и от която средностатистическият мъж бяга като дявол от тамян.
В: - Благодаря за опита, благодаря и за рибата, но подобна манипулация е твърде наивна сама по себе си. Нека бъде Ума Търман. Тя обичаше Бил. - "Май бейби шът ми даун" затананиках си аз. Това сякаш извади Вал от унеса й, а Валерия ме погледна изпод вежди. Тези двете наистина си мислят, че са ми останали скрупули. След като позволиха на кучия му син да си играе с нас толкoва време. - Предупредих ви и ще го направя отново. Колкото повече се откривате, толкова повече изходът е или ние или той.
В: - Не, този път ще е сбогом. Обещавам ти. Или поне докато не осъзнае какво губи в действителност - измърморих под носа си, с надеждата нито Валката, нито Вал да чуят думите ми. Но съзнанията нямат нужда от действителна вербална комуникация.
В: - Ти чуваш ли се изобщо? Кое не разбра по-точно от "ти си мечтата на живота ми, но не ми трепва"?
В: - Или по друг начин казано "Put a condom on your heart and fuck your feelings"!
В: - И не забравяй - "Ти винаги ще означаваш много за мен"...
В: - И още - "Нека си останем приятели" :)
В: - Спрете се. Не го е казал. Знам, че съм виновна. Той беше искрен. През цялото време беше искрен. Не ни е лъгал.
В: - Плюя отгоре на такава искреност, беше честен и на влажно, на кого ли ми напомня...
В: - Двамата нямат нищо общо!
В: - Те всички имат нещо общо...
В: - Беше различен.
В: - Не, не беше. Беше като всички останали.
В: - Момичета, стига. Събрали сме се да кажем СБОГОМ. И това вече го гласувахме. Нека изберем пътя.
В: - Ти предложи Кари, но дори те с Тузара се събират накрая.
В: - Валерия, млъкни по дяволите. Не издържам да те слушам повече. Не разбираш ли? Свърши! Край! И този път без да оставяш и магнитче на хладилника, което да ти напомня за него!
В: - Валка, нараняваш я. Овладей се. Това ще я съсипе повече и от липсата му. Нека оставим поне някои вещи. Ще ги изхвърлим когато се появи друг.
В: - Вие сте луди. Не знам как ви понасям изобщо толкова време.
В: - Добре - опитвах да преглътна сълзите - нека е Сбогом. Но нека бъде като в историята за Мерилин и лошата вещица. Помните ли филма. Когато искаха да я убият, той накара всички просто да й обърнат гръб и да я прогонят от спомените си, от страховете си, от съзнанията си. И тя изчезна.
В: - Добре - съгласих се аз и я прегърнах, не исках да й крещя, но от толкова нощи вече се задушавам.
В: - Добре - прави бяха. Кари и Тузара се събраха накрая, не беше вариант. Въздъхнах.

Коментари

Популярни публикации от този блог

у дома

  Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома.  У дома човек се е най-уязвим, същевременно най-строг,  Все прилагателни, които се зъбят на писането ми. А после идват и глаголите… У дома спя, ям, чистя,  сънувам,  къпя се,  секарам ти,  любя се или просто се чукам. У дома  чета,  ядосвам се,  гледам телевизия  или социалките… Празня се от съдържание. Затова пиша по хотелите:, където чаршафите се белеят,  часовникът учтиво ми дава отсрочка, вдъхновението ми си плаща нощувките, влиза с малък куфар, и без адресна регистрация.  Излиза и ме напуска.

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо