Пропускане към основното съдържание

Просто една песен

Не искам да се защитавам повече...
Сега ще преодолея собствените си граници!
Най-трудните ми моменти са за Теб!

Няма причина...
Няма и рима...
Кристално ясно е -
чувам гласа ти
и целият мрак изчезва!
Всеки път,
когато погледна в очите ти...
...ме караш да те обичам!

Ще свърши тази зима -
Истински те обичам...
- в нас и отвън! -
...Как само ме караш да те обичам!...
- С всичките трудности... -

Истински те обичам...
Принадлежа ти,
както и ти на мен,
ЗАВИНАГИ!

Искам те,
скъпи, искам те!
И си мислех,
че трябва да знаеш,
че аз вярвам...
Ти си вятърът, който повдига крилете ми!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!

Преминах през прибързани мисли -
...Ти си моята фантазия!...
- на самота
и безводни пустини! -
...Ти си нежният ми ветрец!...
- По ритъма на страстта ти
ще живея сега! -
...И никога няма да те пусна!...
- Ще мина през любовта! -
...Ти си частичката,
която ме прави цяла!...
- Вълните на нейната неотложност... -
...Мога да те почувствам в душата си!...
- ...са дълбоки като океан!

Ще живея за Теб!

Сълзите,
които чувствам...
И думите,
които казах.......
......Не изразяват достатъчно от пламъка
вътре в мен,
знаеш...
Искам те!
Миличко, искам те!
Мислех си,
че трябва да знаеш......
......Ние сме проблясъци в тишината!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!

Ти си вятърът, който повдига крилете ми!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!
- Чувствам те...-

И ще принадлежа завинаги.....
.....На ТЕБ!

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо