Пропускане към основното съдържание

Замъкът на нашата взаимност

Мили Графе,

Със сетни сили изкачих на един дъх стъпалата към покоите Ви и стоя и чакам. Зная ще влезете, ще ме хванете за ръка и ще спра да се задушавам. Сърцето Ви ще следва моето стъпка по стъпка през неравноделните размери на родната земя. Гневните Ви очи ще търсят обяснение за чуждите решения, което аз не мога да дам. Какво се случи този път? Ако можех да обясня... обичах, обичах така както Вие сте ме учил, оглеждах се, изучавах, разкривах се, задълбочавах, танцувах, живях, но не успях да привлека очите му, не успях да го увлека в ритъма. Парчетата от счупеното огледало на душата ми стават все повече и все по-трудно откривам местата им. Зная как ще се стоплят очите Ви докато търпеливо ги подреждате в цялост. Ще протегна ръка да докосна лицето Ви... Прости ми дързостта - ще се загубя в очите ти, ще оставя сълзите да измият огорчението ми, докато остана чиста и твоя. Прости ми болките, лъжите, търсенията и поривите. Прости ми и ме прибери у дома, в замъка на нашата взаимност.

Твоя Мерседес

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
3 коментара
Прочетете още
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 
Публикуване на коментар
Прочетете още

у дома

  Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома.  У дома човек се е най-уязвим, същевременно най-строг,  Все прилагателни, които се зъбят на писането ми. А после идват и глаголите… У дома спя, ям, чистя,  сънувам,  къпя се,  секарам ти,  любя се или просто се чукам. У дома  чета,  ядосвам се,  гледам телевизия  или социалките… Празня се от съдържание. Затова пиша по хотелите:, където чаршафите се белеят,  часовникът учтиво ми дава отсрочка, вдъхновението ми си плаща нощувките, влиза с малък куфар, и без адресна регистрация.  Излиза и ме напуска.
Публикуване на коментар
Прочетете още