Препоръча ми я Митко Новков. "Можеш да я намериш във Facebook." И я намерих. А в Art Hostel открих книжното тяло на блога й. Блогът за театър на Гергана Пирозова. Прочетох няколко интервюта. От тях не личеше особено познание в областта на театралната история, случването, театъра на Станиславски, Бекет, Кантор, Гротовски, Гео Милев или друг. Малко се стреснах, когато в едно интервю срещнах позицията й, че в България още не сме готови да приемем голотата, както не сме били готови през 90те и че именно голата сцена е най-красивата сцена в "Хамлет" на Народния театър. Нали голотата сама по себе си беше модерна 60те, 70те? Какво ни казва тя днес, когато е самоцел?
Днес, четейки материала й за Международния Арт-Форум "Алтер Его" и за т.нар. "любителски театър" я оправдавам. Социалният реализъм иска да критикува, а не да гледа или да разбира театъра, още по-малко да го случва.
Още в началото личи, че въпреки всички източници на информация, до които е имала достъп, Г.П. е пропуснала да даде refresh и според първото каре във Форума ще вземат участие гости, които не присъстват в програмата, публикувана на края на текста. Казвам си "Голяма работа, тя е заета жена." и без да отдавам внимание на тези сведения продължавам надолу. Тук тя споделя, че тринадесет години не е знаела, защо не посещава този вид театър, но днес е разбрала. Причината тя намира в желанието на "Алма Алтер" да бъде алтернатива на "комерсиалния театър", но без самочувствието, че действително е такъв. Този факт тя открива при "тайните си надзъртания", при които става свидетел на "яростно търкаляне на сцената на неподготвени тела" и "екзалтираните", "детски опити" да бъде привлечена публика около Университета.
Този абзац ме провокира да вляза в полемика. Защото това неистово нежелание да надникне зад вратите на театралната лаборатория е симптом. Симптом не само на българската театрална критика, но на българската публицистика изобщо. Симптом, който прави лоша услуга и на класическия театър. Класическият, а не както вие го наричате - комерсиален театър.
Нас наричат "живия театър". Термин, който получава давност на Международния фестивал за експериментален театър в Кайро през 2010, наблюдаван от Ричард Шехнер, когато критиците са единодушни - наблюдаваме появата на ново явление в историята на театъра.
Трудно би било да обясня спецификите на работата в театралните лаборатории само в няколко реда, но предлагам на вниманието й два линка, с "неподготвени тела" от представленията "Хамлет или три момчета и едно момиче" и "Зеленодиво". А за ценителите малко подготовка с Рена Мирецка и Ричард Чешлак.
Още по-озадачена останах от определението "детски опити за привличане на публика" за включването на студентите от първи курс на специалността "Авторски театър" в протестите. Надявам се не такива ги виждат хората с гражданска позиция. Аз заставам зад тези първокурсници, защото искам тяхното "по детски наивно" - "Облаче ле бяло", да продължи да звучи в България.
Логото на Г.П. продължава да стои на плаката на "Алтер Его" 2013 , без тя да е гледала нито едно представление. това аз наричам "симптом" на социалистически реализъм! Предложете ми адекватно лечение и профилактика.
Валерия Димитрова,
неподготвено тяло,
по детски наивна,
една от трупата на "Алма Алтер"
Послепис: Малко след като завърших материала, попаднах на ироничен статус на Г.П., който коментира студентските протести. Дава ли общината разрешение за тях? Колко триста човека са? Това Арт-инсталации ли са? Лягам си с Бекет. Думи нямам.
Коментари
Публикуване на коментар