Лавина (йо-йо ефектът на една любов)

- Добро утро, Свят!

- Нали знаеш?! Искам душата ти и цялото ти сърце...

- Внимавай какво си пожелаваш…

- Сега съм като теб, не ме е страх, искам ВСИЧКO!

Ще си четкам самолюбието, ще си галя егото, ще използвам податливостта ти , за да зидам бетонени стени около сапунения ни мехур и бозавото блато, в което ще потънем двамата и вече никой не ще ни върне. Двама луди, въртящи очите около орбитите си, взрени в нищото. Само ние знаем че танцуваме. Съзнание, отвъд твоето, отвъд моето, отвъд съществуването тук, едно съзнание - плод на онова, което наричаме любов, изкривено от морала на другите и търсещо глътка въздух...

Крещящо за глътка въздух! Бягство от обвивката. Да се роди и да заплаче, взело онова, без което не ще живее вече...

Кислород? Не - не е кислород. Азот и двуокис, въглероден. До смъртта на всяка материална клетка. И вакуум, вечен, необятен, безкраен вакуум, изпълнен с онова Всепоглъщащото, което наричаме любов.

И ето ти една теория за Големия взрив, на база на която телесата ни, нещастни и страхливи обвивки, ще могат да оправдаят съществуването си тук, основавайки секта, в основата на която е сътворението на света от Големия взрив - плод на истинската, чиста - перверзна по своята същност, Любов.

И масови оргии... тела, души, мъже, жени, голота, натуралистична голота, вулгарна голота, в която можем да бъдем себе си.