Пропускане към основното съдържание

Колко ти остава?

Шлинг-шлянг, пльок, бзиииииийт…

Фииииииииииииииииииииииииииииииуууууу

или друго.

В търсене на модерното „тик-так”,
звукът на подадената команда
към Duo core процесора
все още измерва онова
имагинерното
пространство в пространството
времето.

Шлинг-шлянг, пльок, бзиииииийт…

Колко ти остава?

За да гониш парите; За да създаваш идеали; За да се кланяш на кумири; За да търсиш смисъла; За да осмислиш действията; За да оправдаваш грехове; За да следваш принципи; За да се давиш в суета; За да се възхищаваш на красивото; За да осмиваш грозното; За да превъзнасяш доброто; За да заклеймяваш злото; За да се съешаваш; За да се размножаваш; За да искаш; За да търсиш; За да избираш; За да плачеш; За да молиш; За да се молиш…

Шлинг-шлянг, пльок, бзии…

Колко ти остава?

Шлинг-шлянг, пльо…

Колко ти остава?

Шлинг-шлянг…

Няма време…

Шлинг…

Колко ти остава, за да обичаш?

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo

Мерата

Беше седем сутринта и Мерата слизаше по витите стълби на кооперацията на Орлов мост. Зад някои от вратите на апартаментите се чуваше детски глъч и родителско негодувание. Средата на март съвпадаше с началото на втория срок и умората от ранното ставане изнервяше и двете страни, неспособни да се овладеят и погледнат на сутрешните си неразбирателства като благословия. Кръстовището на Орлов мост постепенно започваше да се пълни с автомобили. Температурата беше под десет градуса, но колите отделяха своето “ху” без присъщото на човека учудване и очарование. Мерата, увита плътно в зимните кожи изпод кокетно малка шапчица, деликатно оформи своето “ху” и го проследи с поглед. Изпарението се издигна на нивото на очите й, челото, шапчицата , бавно разрастващо се и с все по-размиващи се очертания в надвисналия смог, докато напълно не се изгуби. Досущ като блян, несподелен и неизживян.  От начина, по който Мерата възприемаше действителността, личеше: тя бе аристократка, в пълния смисъл на думата. О

Животът на изкуството. Манифест

Добър ден. Радваме се на така милото присъствие на медиите, които никога не забравят „Алма Алтер“, които непрекъснато следят неговата дейност, неговите творчески успехи и съзнават, че отдавна мина времето на казуалните театри. Отдавна мина времето на държавните театри. Театрите, които са живи са тези, които работят тук, сега с тези хора. Забравихме времената когато вие журналисти не се интересувахте от нас, нямахте за какво да пишете. Сега вече нещата са променени. Вече не е необходимо дори нашите актриси след поредния успех на международното поле да ми предлагат „Господине, не е ли добре да нарафичим,“ вижте каква прекрасна българска дума „да нарафичим, освен наградите и едно пикантно нещо, да кажем, че една от нас е била изнасилена в Рим, за да могат медиите да дойдат“. Тези времена вече ги няма. Медиите идват непрекъснато от сутрин до вечер, разговарят не само с нас – творческия екип, разговарят със зрителите, интересуват се какво ги кара да идват тука всяка вечер. Разбират, че „