Парадокс на добрите намерения

арт ЕКГ-то ми показва неравноделния ритъм на този пърформанс устните ти се отварят и затварят, а не излиза и звук езикът на пираните ми е добре познат но нямах време да отплавам

- Влизаш ли? - Влизам. - На къде си тръгнал? - Навътре. - Навътре в себе си? - Не, в теб. - Как така в мен? - Прониквам, не виждаш ли? - Очите ми са пълни със сълзи, нищо не виждам. - Потъвам, не чувстваш ли? - Смътно. - Отпусни се. - Трудно ми е. - Ще целувам докато не се върнеш. - Тук съм, не съм заминавала. - Няма те. - Къде проникваш тогава? - В спомените ми. - Те вече не съществуват. - Те винаги ще съществуват. - Винаги е илюзия. - Щастлив съм с илюзията... Ехото: Щастлив съм с излюзията... съм с илюзията... с илюзията... излюзията... ята...

ято лебедови спомени фреска пия за гарваните и чакам опиянението

времето вече е счупено къдраво плисира гънките на екзистенциалната ми абстракция

животно с чувства излиза от дупките в дюшамето, пълзи под сенките на чвора космос от лико, пълен с дървеници

житници на нацията днес насам прииждат с мечове не ще ви гарванът опази за да посрещнете съдбата си с широко отворени мелници гладът не ще ни изостави

лутане в празното без дименсии не обуквата ми обстоятелствено, ежедневно поведение наричане аз-вричане

Добро утро, Луи , Как е разположението на звездите спрямо нашето слънце в днешния ден? Оставам в очакване да откликна на настроенията Ви. Луиза *** Скъпа ЛуиЗа, Добро утро и на Вас. Нашето слънце изгрява и залязва с мисълта за Вас, но както сама знаете успява да огрее едва наполовина. Въпросите които стоят именно от неосветената страна са онези, които ни разделят. Аз тръпна в очакване на орбитата на звездите не по-малко от Вас. Дори пълното осъзнаване на природните закони, не променя тяхната общовалидност. Яростта на слънчевите Ви лъчи, ми причинява болезнени изгаряния, за съжаление Вие или не ги разбирате или не искате и да чуете за тях. Но Ви прощавам тъй като сама сте ми доверявали, че думите за Вас са просто инструмент. В очаване да Ви видя в най-скоро време. ЛуиЗаЛуи P.S.: Ще изискам от придворния   лекар да приготви отвара с най-висок резус - фактор,напоследък кожата ми е изключително чуствителна - непоносимо! *** Луи, Винаги

влиятелни предизвикателства пред плътността на съзнанието   клоните са само щрихи пред сивотата на небосклона   ушната мида е фуния   събира звуци, факти, артефакти отдавна вече не сме само двамата в нашето общо съзнание, затворили сетивата си за света-какъвто е, сетивата каквито ги познаваме отворили сме нашите си - вътрешните сетива, за да живеем в едно „вселенско“ съзнание, в което няма граница аз-ти-те добро и зло са категории на Разума в пространството на общото съзнание има само енергии те не се нуждаят от маски и необходимост от ангажираност към себе си себе си, което съдържа в себе си сбора от мен, теб и тях тялото е условност, мисълта – капан, слухът, зрението, вкусът – невъзможности единствената ни възможност е в живото тук и сега отвъд границите ни – нашите си отвъд оковите – чуждите театърът отдавна вече не е театър ТОВА Е НАШИЯТ АНГАЖИРАН ЖИВОТ

тъмни, жълто-сиви сталактити затварят светлината в обор дали спомена за конска тор ми навява киселото мляко? тъмните пръчки коса по главата ти вече не ме интересуват подари й ги и дръж здраво жезъла за себе си ще запазя излюзията, че си бил друг

влиятелни предизвикателства пред плътността на съзнанието клоните са само щрихи пред сивотата на небосклона ушната мида е фуния събира звуци, факти, артефакти

мътни флуиди пречупват светлината на погледа ти, кръщението ще изцери душите ни и те като газ ще издимят през двете дупки в тавана; дали е добре, дали съм добре, знакови мисли, знакови послания пази се пази се и търси изход мрак и пълнолуние стадо и степ всеки дъх душа звяр пази се от ножа от мухата от брат си потърси жената с черния пояс и стани неин син мъчно ти е? ПЕЙ

Човещината ти вече е лукс? Докато строиш мола в сърцето си и претендираш за нещост и многост си се доближил до Божественото. Слепец.

Усмивките сутрин ги теглим от спестяванията. А те сънувах, че доиш крава...

„От Трънско съм, не от Ломско. Едно Брезнишко село от дясно на моста. Но сега в Лом ме е отнесло. Ти знаеш ли къде е този край? Да, в Западна България. Къде там? И след Трън ги знам, в Ярловци съм ходила. Да и Забел, те и двете са в равното под Руй планина. Стига си ми викал да не викам бе. Единият все ми подвиква да не съм била викала, а внукът да си не влачи краката.Ще се чудиш и вайкаш като вече не викам. Какво? Само дудна не спирам? Хубаво е, туй трябва да те радва. Та... Имах сестра с четири години по-малка от мене, съвсем ги беше объркала литературните езици. По родум от Трънско, па после в Самоков се ожени, днес и тя във Влашко скита, а в главата й каша. Момчета, вие от къде сте? От Видин? И във Видин съм била, през юни 86та. Награда да ми връчват. Как хубаво миришеха липите от тази страна на реката.“ *** Къде съм тръгнала и аз из Ломско, каша ми в главата. А бабата ме върна в горите на трънския балкан. Благодаря за усмивките, за историите, за пътуването към Аза, към изко

Дали не трябваше да взема парашута докато ме учиш да летя? Време ли е да започна да възприемам отвесното ускорение като падане?

От София към Север минава очакването, а тлеещите очни въглени залисано следят пътя на влака. Опушената и надрана стъклена повърхност превръща живата картина в спомен. Спомен си и ти, макар да си в бъдещето, та нали толкова усилено разваляш всяко настояще.

Пустинята на твоята истина е в синьото на очите ти дълбочината също може да бъде празна

Казвах се Йорданка Димитрова Танчева, днес – Такова. Детството? Първо внуче съм на Златанови. Имах разкошна майка: кротка, добричка. Бях ей такъв фарфалак (показва на метър от земята и се усмихва), имитирах всичките баби по махалата – коя как стене. Слагаха ме на едно диванче и започвах да се вайкам. Бягах от една баба , че много ме целуваше. Леля ми Асенка много ме обичаше. Войната? Мразим войните и не говорим за тях. Дядо ми даваше хлеб на партизаните и се криеше от баба ми, но това не го пиши. Училището... Много обичах учителите и те ме обичаха. „Йорданка“ ми казваха и много ми харесваше, че бабите все – коя „Дана“, коя „Даца“ ми викаха. Един от учителите ми гледаше пчели, помня как ми донесе мед, когато имах морбили. Прогимназията изкарах в село Ярловци, такива преспи снег газехме. Скачахме в самите преспи. Бях слаба, ама здрава. После, уви, майка ми почина от гръм. Започнах гимназия в София, дойдох при стрика ми и чичо ми да живеем и следващата година се върнах в Трън. Бях

За посветения зрител тези контрасти между пълното неведение на едните и тревожното внимание на другите би бил потресаващ. Днес повече от всякога писателите си служат с подобни ефекти и това е тяхно право. Защото природата си позволява открай време да бъде по-силна от тях. Както ще видите в нашия случай, обществената природа, която е природа в природата, си доставяше удосолствието да направи историята по-интересна от романа, така както буйните планински потоци рисуват фантастични картини, забранени за художниците и правят чудеса, в подреждането и извайването на камъните за голямо удивление на скулптори и архитекти. Оноре дьо Балзак

Едно петле се дипломира на прага на живота се изпъчи професия то трябваше да си избира и започна денонощно да се мъчи. И целият кокоши свят с врява съдбата му събра се да решава. Изказаха се стари квачки, отличнички, носачки: "Родено е петлето да лети, копнее то за висини". И още следващия ден изпратиха петлето път далечен и чакат от облаците да изплава покрито с космически прах и слава... Но напразно расата кокоша се надява от късокрилия петел орел не става. Неизвестен автор

хедонизмът е в природата и на двама ни гибелно съжителство с кулминация по празниците

бял сън са пейзажите бяла смърт кокиче

влизам с взлом в селище В. В. като името ми без лична карта без номер без документи влизам със себе си, с усмивка и без очаквания В. В.Л.А.К.Ъ.Т.

На една... : Дъщеря на поробена земя, ангел в любовта, демон във фантазията, доверчива като дете и опитна като старец, с мъжки ум и женско сърце, великан в надеждата, майка в скръбта и поет в мечтите; на теб, Красотата, посвещавам това творение, в което са втъкани любовта и фантазията ти, доверието и опитът ти, скръбта, надеждата и мечтите ти, при все, че не така блестящо, както скритата в душата ти поезия. Оживи ли лицето ти, изразът на тази поезия е за твоя почитател това, което са за учения буквите на някой забравен език. Оноре дьо Балзак

Харесвам кучките ... по традиция ... не се сещам някой да не ги. И да не ги, взимаш намордник и верига, и ще ги. Песоглавци обесници сме всички по традиция и да не си, дърпаш веригата, и ще си

Кучкарникът отдавна е препълнен: тук са менингитните й мечти; грипозните Ви амбиции; спинозният му морал; сифилистичната ти воля; и други разнообразни породи. В закона трябва да се предвиди евтаназия и за кучката, и за източника. Подобни мерки биха подобрили градската ни среда.

варварските ти възглавнички, заоблящи издължените израстъци на дланта ти, дясната, откъснаха и тази хризантема; пазех я за Апостола така ли разбираш свободата? по повърхността не се усещат дори теченията докато потъвам се опитвам да ти кажа себе си

[15:02:12] (<3)Valeria: poznavame li se? [15:03:32] Todor: nqkoi ni nabuta v obsht chat [15:04:13] Todor: no pyk dai da se zapoznaem [15:07:25] (<3)Valeria: razglejdah ti rpofila vyv fb [15:07:32] (<3)Valeria: ne mislq che imame ednakvi vyzgledi za neshtata [15:07:33] Todor: byrzo deistvash [15:07:57] Todor: naistina li sydish za nqkogo samo po facebook profila mu? [15:08:51] (<3)Valeria: za nqkoi koito puska kartinki s nadpisi "taka kakto vas moje da vi boli glava, taka nas moje da ni boli huq" [15:08:53] (<3)Valeria: ami da [15:08:54] (<3)Valeria: :) [15:09:07] Todor: a ne e li taka vprochem [15:09:16] Todor: ili samo jenite mogat da izlizat s razni opravdaniq [15:09:41] Todor: ponqkoga mnogo jeni si prosqt da im otvyrnesh tochno tova [15:10:09] (<3)Valeria: ti i tezi jeni si znaete [15:10:10] (<3)Valeria: :) [15:10:17] (<3)Valeria: nqmam predstava kak e [15:10:35] Todor: ami sledovatelno ne mojesh da sydish shto za chovek sym [15

Влизам фронтално през вратата, при теб и твоята мъжественост, навреме. Сядам на стола дягонално, отърквам двете си колена, за да ги скарам и разделя. Получава се, на теб предлагам гледка, на тях - тръпка. Очаквам думите ти с вдигната вежда и саркастична усмивка, но горящите ми кръгове говорят друго. ****************************** (следва)

В този кръжок съм сама. Старателно драскам с коректор по биографиите. Лепя и за по-сигурно запечатвам с телбод снимката ти на всяка една от тях. Имам доста работа пред себе си, но съм трудолюбива и упорита. Списъка с плюсовете и минусите ти отдавна изхвърлих в кошчето под краката ми. Страхът е за безотговорните, любими, за онзи, който съзнателно прави житейските си избори предизвикателствата са нови възможности.

Треперещите ви устни, разширените очни дъна, взрени в мен, повърхностни, невникващи... Страхът ли ви обзе, гниещи трупове? Пируети на паника в редиците ви, все по-далечни от мен. Съзнанието ми е спокойно, дишането-равномерно, митралната клапа се щади за двама... ... в горящите ириси нежността и яростта са застанали рамо до рамо, в тази битка на порочно заченатото. Крачка назад, още една... отстъпвайте псета съскащи змий, под камъка не ще ви достигне ръката му лешоядни хиени, напразно виете в подножието... Наведе ли очи, Пилате? А ти, Бруте? Аве, Цезаре, осъдените на смърт те поздравяват.