От София към Север минава очакването, а тлеещите очни въглени залисано следят пътя на влака. Опушената и надрана стъклена повърхност превръща живата картина в спомен. Спомен си и ти, макар да си в бъдещето, та нали толкова усилено разваляш всяко настояще.
Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома. У дома човек се е най-уязвим, същевременно най-строг, Все прилагателни, които се зъбят на писането ми. А после идват и глаголите… У дома спя, ям, чистя, сънувам, къпя се, секарам ти, любя се или просто се чукам. У дома чета, ядосвам се, гледам телевизия или социалките… Празня се от съдържание. Затова пиша по хотелите:, където чаршафите се белеят, часовникът учтиво ми дава отсрочка, вдъхновението ми си плаща нощувките, влиза с малък куфар, и без адресна регистрация. Излиза и ме напуска.
Коментари
Публикуване на коментар