Пропускане към основното съдържание

В ден като този...

В ден като този... човек когото обичам кръсти сина си и бъдещата му съпруга. В ден като този, човеци, които обичам застанаха зад идеалите си. Една балерина си сложи противогаз и избяга от Бекет, за да застане на барикадите.  В ден като този човек, когото обичам запуши и отново се сля с Всемира.

Ден като този е като всели друг ден. Без теб.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
3 коментара
Прочетете още

Мерата

Беше седем сутринта и Мерата слизаше по витите стълби на кооперацията на Орлов мост. Зад някои от вратите на апартаментите се чуваше детски глъч и родителско негодувание. Средата на март съвпадаше с началото на втория срок и умората от ранното ставане изнервяше и двете страни, неспособни да се овладеят и погледнат на сутрешните си неразбирателства като благословия. Кръстовището на Орлов мост постепенно започваше да се пълни с автомобили. Температурата беше под десет градуса, но колите отделяха своето “ху” без присъщото на човека учудване и очарование. Мерата, увита плътно в зимните кожи изпод кокетно малка шапчица, деликатно оформи своето “ху” и го проследи с поглед. Изпарението се издигна на нивото на очите й, челото, шапчицата , бавно разрастващо се и с все по-размиващи се очертания в надвисналия смог, докато напълно не се изгуби. Досущ като блян, несподелен и неизживян.  От начина, по който Мерата възприемаше действителността, личеше: тя бе аристократка, в пълния смисъл на думата. О
Публикуване на коментар
Прочетете още

Животът на изкуството. Манифест

Добър ден. Радваме се на така милото присъствие на медиите, които никога не забравят „Алма Алтер“, които непрекъснато следят неговата дейност, неговите творчески успехи и съзнават, че отдавна мина времето на казуалните театри. Отдавна мина времето на държавните театри. Театрите, които са живи са тези, които работят тук, сега с тези хора. Забравихме времената когато вие журналисти не се интересувахте от нас, нямахте за какво да пишете. Сега вече нещата са променени. Вече не е необходимо дори нашите актриси след поредния успех на международното поле да ми предлагат „Господине, не е ли добре да нарафичим,“ вижте каква прекрасна българска дума „да нарафичим, освен наградите и едно пикантно нещо, да кажем, че една от нас е била изнасилена в Рим, за да могат медиите да дойдат“. Тези времена вече ги няма. Медиите идват непрекъснато от сутрин до вечер, разговарят не само с нас – творческия екип, разговарят със зрителите, интересуват се какво ги кара да идват тука всяка вечер. Разбират, че „
Публикуване на коментар
Прочетете още