Парадокс на добрите намерения

вдъхновен от Ингмар Берман по „Дневника на крадеца“ от Жан Жьоне ТЯ: ЧЕРНА КОЖА. ГОЛЕМИ ОЧИ. ГОЛЕМИ УСТНИ. ЖЕНА БЕЗ ВЪЗРАСТ. ЗАД НЕЯ СА ВЕКОВЕ. ГОДИНИ. ТЕГОБА. ТЯЛОТО Й Е РАХИТИЧНО СЛАБО, НО КОКАЛИТЕ Й СА С ПЛЪТНОСТТА НА ТЕЖЪК МЕТАЛ. ТЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДВИЖИ, НИТО ДА ГОВОРИ. ЧЕРНИ ПАНТАЛОНИ, ЧЕРЕН ПОТНИК. НА ДЯСНОТО Й УХО СЕ ПОКЛАЩА ОБИЦА С ПЕРО. ТОЙ: БЯЛА КОЖА. ЧЕРНА КОСА. ТОЙ Е РАБОТНИК ВЪВ ВЪОБРАЖАЕМО ГРОБИЩЕ. ГРОБАРЯТ. НЯМА ЧУВСТВА. САМО ПРАВИЛА. ПЪРВО ПРАВИЛО – ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ВТОРО ПРАВИЛО – ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ТРЕТО ПРАВИЛО - ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ПО-КЪСНО ЩЕ ДОНЕСЕ СВОЯТА КИТАРА, ОПИТВАЙКИ СЕ ДА ПОДРЕДИ И МУЗИКАТА. ВЪТРЕШНА СЦЕНА. ЧЕРНА СТАЯ. БЕЗКРАЙНОСТ. ЛИЦЕТО Й. РАЗФОКУСИРАНО. СЛЕД МАЛКО ВИЖДАМЕ УСТНИТЕ Й. ТЯ: Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... ПРОСТРАНСТВОТО ИЗГЛЕЖДА КАТО ГОЛЯМА ЧЕРНА КУТИЯ. В СРЕДАТА ИМА БЯЛ СТОЛ. ТЯ СЕДИ ВЪРХУ СТОЛА. НЕ МОЖЕ ДА

Всичко онова, което имах да кажа за театъра, любовта и великото приятелство. УДАВИХ. Удуших в чаша бира. Редакция: задуших в чаша бира. Наложи се да си налея втора чаша, докато търпеливо чакам да ме чукаш, за да забравя. Редакция: докато търпеливо чакам да ме чукаш. Изречението проdължава: преди поредната фотосесия да ме запази. Редакция: да ме унифицира. Изтривам текст. Остава: докато чакам да ме чукаш. Изстивам.

да нарисувам ако можех щях ръцете му в молитва около меденото тяло в си бемол а който от нас оставиш да умре, остави го да умре като вярващ   

Има една история, която разказвам малко преди да забравя. Само когато паметта ми не се меша толкова в наратива мога да я нарисувам. Един ден тази история ще си тръгне, точно в деня преди да реша да я измисля наново. Но в нея вече няма да има нищо истинско. Беше отдавна, когато пътувах в рейс без прозорци. В него вятърът влизаше с миризмата на прашния път, на мръсотия и леш. Автобусът беше пълен с млади хора с матова кожа и тъмни очи. Устите им пееха песен за любовта призори, когато само морето следеше влюбените да не извършат някой грях, преди да са се врекли пред Бога, а на мъртъвците да им се направи гусюл, да се завият в кефин, да им се кланят дженазе и да се погребат. В рейс като този се пътува с дълбока тегоба или глад за живот. Или и двете. Между всичките пътници има само един, чиято кожа е бяла, косите жълти, а очите сини, сини като небето. И ако всеки друг би имал привилегията да остане сам, да се скрие, то той пред всички носи своя товар с изправена глава и ръце, лег

Искам да се събудя в 4 посред нощ. И да пиша, да пиша и да плача, да плача, докато не заспя отново. Да изпиша страховете си, тайните. Да опозная всичките свои думи и букви. И да заспя отново. Но нощите ми въобще не са така поетични. Отивам в тоалетната, за да се изпикая между три и четири сутринта. И когато не мога да заспя мастурбирам. После заспивам. Останалото е мълчание.

Снимка: Йоан Сугарев; "Хамлет или три момчета и едно момиче", Тунис 2013 Искам да те видя някъде в този безумен свят на убийства и любов, в който парите са двигател на няколкото или повечето живи мъртви. А аз живея все така на високи обороти, без пари в пълно удоволствие, пътувам из Европа и света, и метафизиката, и театъра, и книгата, и дори и фотографията. Искам да те видя, да те вдишам, да се смеем, да пием, да говорим, може би и да се любим, без това да бъде задължително. А само ако е по изгрев слънце, в неделя. По време на литургия. Амин.

Какво би ме държало будна в ранната утрин ако не моята собствена болест? Да вечерям късно, да прелюбодействам, понякога да пия и да сънувам всичките си кошмари наяве. Тези срещи денем, които не ми дават мира, силно напомнят за лошо представление. Нарочни. Посредствени. Бездетни. А колко повече ме е страх от безплодие в общуването, отколкото от това да не мога да доя гърдите си...  

Знам, че трябва да ти напиша нещо, но не мога. всичките ми думи си заключил в птичи череп черепът си скрил през девет планини в десета на дърво високо-сраснато с небето в гнездо същински облак тъмен скелет подир скелет в коренищата му черни черна вие се змия в короната орел... ...но препариран. Искам да ти пиша но не мога. песента ти ми е непозната като песен птича чужда врабча песен или лебед, жерав, чучулига а аз човек съм само

Снимка: Николети Николова преместих се с кучето и котката  сега сме четирима аз, кучето, котката и Хайме-то красива е тази игра на семейство макар и да се губиш да не ти се пише повече а да ти се люби денонощно след играта на семейство следва играта на родители и после играта на смърт освен ако смъртта не ни намери по-рано 

Hace dos dias comprendi que soy una mujer. Para mi es muy extraño porque en mi lengua “una mujer” suena como “edin muj” que indica “un hombre”. Ahora en la lengua española comencé a imaginarme que soy un hombre. Un hombre con los ojos marrones y cabello corto. Por eso cada mañana afeito mi barba. Esto es un ejemplo de como la lengua puede cambiar la persona.

става ми тясно да живея в тази стая в която не ме обзема никакъв гняв в която на всяка нужда имам отговор а всеки стон е приглушен със светлина все по-светло и по-празно като смърт

Нямаше нужда. Не ми е студено. Празно е. Рисувам столовете, масата, хората. После ги обличам и им говоря. Теб ще те сложа на леглото, там ти е мястото. Краката ти ще вържа с въжета, ръцете ти ще оставя да имаш избор. Дори и нарисувана. Нали някой ще те види, ще те съжали и ще се опита да те открадне. После отново ще трябва да те търся. Или да те нарисувам. Отново. Очите ти няма да се виждат, те са за мен. Косата ти ще вържа, да не се разпилее. Гърдите ти ще изтрия. Бъди ми сюрреалистична. Плачи ми с листата си. Гола ще те съблека ако си облечена. Да замръзнеш, да си вечна. И ще те счупя. 

Държа се с теб по начин, на който реагираш, щях да се държа доста по-приятно, но ти не реагираш в този диапазон.Ти реагираш само на крайни състояния. Без значение какво твърдиш вербално, поведението ти е с друг характер. Не е лесно да носиш магия със себе си, това има понякога скъпа цена която плащаш. Да страх ме е, винаги ме е било страх. Затова избрах теб, ти не знаеш какво е това страх.  Но нямаш отговорност. Моите разбирания за създаване и за рушене са различни. Тези разговори съм казал, че искам да ги водим голи в леглото докато си полята с восък и мастило докато аз те снимам. А не да си стоя в тъпия офис и да слушам разговорите на секретарката. В теб има несигурност, много, много дълбоко, нерешителност, паралелност. Когато я видях разбрах многo. На теб всичко ти се изплъзва. На сцената си чудовище, в живота си глухарче, на където те отвее вятърът. Това сигурно е първият път в живота ти, в който не взе емоционално решение, а логично. Така направи, че в момента всичко се завърши

Ако една природа презира произхода си, тя не може да се побере в себе си. Жена, която отчеква и откършва създалата я мъзга върви по стъпките на смъртта. Мъжка доблест? Да бе… Поиска да си играем на семейство. Първата седмица ме помоли да му напиша разказ. Не му хареса достатъчно и ми отряза косата. Гледах отражението си в огледалото, когато получих първия шамар, точно зад врата. На втората седмица ме запозна с родителите си или това, което е останало от тях. Не исках да се чукаме в дома им, с което бях наказана с кроше в лявото слепоочие.  През третата седмица ме галеше и милваше и аз си тръгнах. Когато се върна ми шепнеше чужди имена и изтръгваше ноктите ми. След всяка среща му споделях по една тайна. Когато му казах, че повече няма да играя ги събра всичките и ми написа разказ. Не ми хареса. Затова ме върза и извади утробата ми. Повече да не мога да пиша. 

миг си ми миг на случване в задкулисието в будоарите в градините на сънищата музеен експонат са спомените затворили сме мечтите в епруветки миг си миг заключен

Студено е. Мога да го усетя в крайниците, пръстите на ръцете и краката започват да губят чувствителност. И този път е от времето. Със сигурност. Ако беше от спомените щеше да пълзи извътре. Чорапогащникът под панталоните не помага. Температурата навън е по минус десетобалната система. Тя теоретично не съществува, но бихме могли да я въведем, когато приемаме стоически януфевруарското време. Поносимо е. Нали носът ми все още е сух, а гърлото високомерно произнася думите без дрезгавост и кашлица. А поносимото би могло да се приеме като идилично. Тук се намесват мечтите, които за разлика от спомените, стоплят. Но вътрешното, ръцете са си все така студени като  краката. Внимателно обмислям последната мечта – да си купим четири-сезонна палатка и зимни чували. Не ми стига студът в апартамента, а искам да замръзнем в планината. Но ще замръзнем двамата. И кучето ще повлечем със себе си. Нали е най-добрият приятел на човека. Ето това е романтика. Котаракът ще остане замръзнал от глад в праз