Парадокс на добрите намерения

Снимка: Веско Николов  О, бленувана неувереност моя, как те зовях да оцветиш сивотата на това ежедневие. И да изтриеш сивия цвят от градските гълъби. Слели се с улиците. О, блян, поспри, не бързай.  Не се съгласявай, мъчи ме. О, усойницо, защо не пожела да продължиш игривото сладострастие. О, о, о...  досадна пародия на думите, на чувствата, на мислите. Поезията на влюбения, неговото творчество, са сладникаво румолене, което освен възлюбената, никой друг не би могъл да понесе. Няма ли пречка, конфликт, борба. Няма ли страдание, изкуството е невъзможно. Щастливата любов е убиец на литературата, на музиката, на театъра. Единствено изобразителното изкуство [1] би могло да я използва. Да я приласкае. Да я съблече. Гола, за да я овековечи. О, развратнице, щастието ще погуби и двамата ни. Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018 [1] Да се чете: и фотографията, думата е извадена от фразата, за да не тежи на ритъма й. 

Животът ни се е превърнал в поредица от цитати. Залепнали от представленията в изреченията ни. Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане. Плашило. Парцалена кукла да плаши гаргите. Но как да извадиш думите днес от контекста на драматургията и литературата от вчера, от изминалите десетилетия, от вековете. Хамлет е откраднал думите. Ромео и Жулиета са си поделили любовта. Сънят е отишъл при Морфей. Убийството при Макбет. Героят е Ахил. Хитрецът – Одисей. Дон Кихот е взел лудостта. Дори старата сводница, смъртта, е вече чужда. Не можем да изкъпем съзнанията си, тъй както къпем телата си. Само ги парфюмираме. А те са все мръсни. Затова и нощем миризмата е тежка и не можем да спим.  Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018

Parfois l'oiseau arrive vite mais il peut aussi bien mettre de longues années avant de se décider . [1] Ако аз те срещам всеки ден, то би трябвало да знаеш, че не бих могла да те обичам. Но ти не знаеш, мили. Затова си щастлив, преди да те напусна. Аз бих била честна с теб. Бих ти разказвала с часове за птиците, които събирам. Хартиени, стъклени, нарисувани. За онези, които ще отливам от восъка на изгорелите свещи, когато те напусна и сметката за тока остане неплатена. Аз бих... ...но ти не би разбрал. Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018 [1] „Понякога птичето бързо пристига, но понякога много време не стига, за да се реши да долети“ – „Да нарисуваш птица“, от Жак Превер, в превод на Даниела Соколова. 

Снимка: www.50spointofview.com Аз бях. Аз съм този, който търси, без да спира, отговор от живота. Аз го видях същия този живот как пулсира в невзрачното ти тяло. Как превръща това тяло в божество за прикованите в него стотици очи. Аз го пожелах. И аз дръзнах да го сънувам. Не ме интересува твоята смърт в ежедневието, искам те жива. В представлението.  Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018

Снимка: www.50spointofview.com Обичам те. Колко пъти си сменяла овала на лицето си, тръпчинките, луничките и аз съм те откривал пак. И зад косите ти рубинени до вчера, а днес коси от абанос, като във приказките, и зад тях съм те откривал пак. И във очите ти небесни днес и утре адски черни, и в тях съм те откривал пак. Обичам те. [1] [1] Поезията от сънищата на мъжа следва ритъма на „Обичам те“ на Пол Елюар, в превод на Кирил Кадийски Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018 г. 

Снимка: www.50spointofview.com Късно е вече. Тази вечер никой няма да дойде.  След десетото представление никой вече не идва. Най-платежоспособните, големите фенове, най-страстните почитатели и няколкото луди, винаги давят в рози и карамфили първите десет представления. След десетото никой вече не идва зад кулисите или вечерите в къщи. Публиката се страхува. Учителките и техните ученици, студентите, професорите и работниците, счетоводителите, лелките от държавната администрация и техните съпрузи, пощальони или шофьори на такси, всички те се страхуват. Да разменят няколко думи с мен. Да разменят няколко думи с нас. Актьорите.  Из  повестта  "Представлението", очаквайте през 2018 г. 

разсякоха тялото с брадва и захвърлиха двете половина на двата края на света в едната падна сърцето, а в другата утробата очите останаха да гледат само в една посока, а краката започнаха да се спъват и да вървят все по-бавно феята, орисница, вещицата му с вещица, направи заклинанието за 100 години след това отиде в бара, запали цигара, отвори си Тиндъра и престана да мисли по делови въпроси   фактът, че можеше напълно да забрави за работата след края на работния ден и да се отдаде на заслужена почивка се цени високо в Асоциацията на феите нещеш ли обаче стана така, че Феята се влюби в изхвърлената долна половина, която беше качила една от старите си снимки в социалната мрежа и престанаха да я канят вече в Асоциацията пропи се, пораснаха й брадавици, затвори се в трикрака дървена къщурка и зачака когато Хензел и Гретел, в крайна сметка се събраха, и почукаха на вратата й, вещицата не успя да разпознае някогашната си лю

погребението се състоя във файсбук без много свидетели двама винаги са достатъчни, за да се установи смъртта, часът е точно 11:58 отбеляза секундантът поставиха човечността в ковчега й хвърлиха няколко ругантни „по дяволите“, за да я затрупат мъжът изгаси цигарата си с театрален жест и си тръгна жената пророни сълза и си тръгна човечността постоя малко в ковчега от уважение, но я хвана клаустрофобията и си тръгна 

Снимка: Пламен Момчилов думите ми, са мъртви от месеци обратно на патиците във въздуха, обратно на патиците, които се реят във въздуха, защото не съм ги отстреляла думите, не патиците, когато трябваше 

¿Cual es la diferencia entre un moribundo y un difunto? Yo, el moribundo, estoy ya muerto, pero  puedo sentir tu alienación y no puedo hacer nada y tu, el difunto, estas todavia vivo, pero no puedes sentirme ¨La ley de la guerra entre el amante y el amado¨

Снимка: Пламен Момчилов I have a friend, you know her well, who told me that her man is more aware for her thoughts, feelings and desires, after that she has found another man, and she started to treat him as a stranger. And I remembered our little bet, which let us talk as we are again at our first date. To listen and to understand, without a war between your male and my female door. I’m so proud of you today! Like any other Thursday of the year. my mouth has taste like kiss of wine my body has clues by stranger from the night behind us -           Good morning, my stranger of the night! -           Nice to meet you, my glory night! -           Do you want a tea or another sleepless night? -           I want to live forever in that night behind… us That’s how that story happened once upon a time. And make me yours, and make you mine. The same story repeats again and again. The arguments are different, but the ends are still the same…

inspired by Ingmar Bergman based on “The Thief's Journal” by Jean Genet SHE: BLACK SKIN, BIG EYES AND LIPS. SHE IS A WOMAN WITHOUT AGE. BEHIND HER ARE THE CENTURIES. CENTURIES OF SUFFERING. SHE IS THIN. BUT YOU COULD FEEL HER BONES HEAVY AS A ROCK. SHE IS NOT ABLE TO MOVE, NEITHER TO SPEAK. BLACK TROUSERS, BLACK TOP. ONE EARRING WITH A FEATHER ON HER RIGHT EAR. HE: WHITE SKIN. BLACK HAIR AND BEARD. HE IS WORKER IN THE IMAGINARY CEMETERY. THE UNDERTAKER. HE DOESN'T HAVE ANY FEELINGS. ONLY RULES: 1ST – THERE MUST BE AN ORDER. 2ND – THERE MUST BE AN ORDER. 3D THERE MUST BE AN ORDER. LATER. HE WILL BRING HIS GUITAR. TRYING TO BRING ORDER EVEN IN THE MUSIC. INDOOR. BLACK ROOM. ETERNITY. HER FACE. BLUR. IN A WHILE WE SEE HER LIPS. SHE Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... Shhh... THE SPACE LOOKS AS A BIG BLACK BOX. IN THE MIDDLE THERE IS A