Парадокс на добрите намерения

Зачевам на масата в кухнята, докато пия чай и ям мандарина, порочно нероденото убива аз-функцията, за да възкръсне в нас-фикция

Ще построя къща на бреговете на сърцето ти и от нея отгоре върху костите на веченеказаното ще направя бесило там ще провеся всички очаквания

Стоя пред супермаркета и се оглеждам във витража на преден план виждам тялото си на втори си ти, неуверен. Разсъбличам се възходящо взрян през стъклото не вярваш, че ще го направя не ти стиска; и на тях не им. Оставам по гърди и настъпва объркване все по-често и други несмели погледи спират в нашето огледало. Знам, че ти се иска и ти да се съблечеш, но ти си нормален, не можеш да си го позволиш. Бедрата ми са на показ предният план ме поглъща ръцете ми вървят по познати пътеки Приближавам се до витрината взираш се горд, уплашен, смутен. Гърдите ми наедряват искам да бъдеш баща на децата ни. Луда в супермаркет. Сирените са тук от минути съвсем си се стреснал, за да ги повикаш. Пътувам към белия дом оставям гърдите си при тебе, наедрели. Грижи се за внуците.

потно-мокра цялост с определена дълбочина с начало, среда и край експозиция на подсъзнания да свършиш по необходимост след края няма нищо друго.

търсенето ми приключва днес очаквам резултатите ще участваш ли в анализа? методът е емпиричен

Да ти го начукам в черно. Лодката се движи обратно на течението. Четири зара, четири шестици. Спи, спи, обич моя.

П.С. Материалът беше предвиден за популярен женски сайт, но не им отговаряше на стила и за там ще пиша друг :) Реших - макар да не отговаря на стила на блога - да му дам живот тук :) Погребах намерението си да пиша против женската еманципация. Смъртта му беше бърза, но болезнена: изгоря при досега си със случаен „мъжки” жест и поглед. Предисторията на това убийство е „кинематография” на отношенията ми с адамовите наследници. До вчера твърдото ми убеждение отричаше еманципацията в 21 век като отживелица, която е изпълнила своето историческо предназначение, но в съвременните условия руши всички принципи на равенство между половете. Уважението, грижите, подкрепата, изслушването и респектът, който са показвали мъжете до мен (в това число и баща ми, което предполагам би накарало психолозите да кимат одобрително) ме изградиха като уверена в себе си млада дама, на която са непознати както нуждата да се доказва, така и еманципацията и болната амбиция. Научих се, че мечтите в живота се постига

Уча се да те целувам еднопосочна улица напред, назад

Асфалтът изстива под самотата. Ще го стопля с длан. Утре.

Триъгълното време помещава себе си в квадратните ви глави. Кръглите секунди остават за успоредниците. Геометрична философия за глупаци. Изведи ме от пирамидата.

В цялата си трагедия любовта осмуква зърна посява мръсотия в така или иначе мръсни желания. Комедия от грешки. Тежки са топките на дявола. Чисти са помислите на девицата. Без изход.

Казвам се Владимир Таков. Другарят Таков. Роден съм в село Забел, Трънско, Пернишка област. Тогавашната Трънска околия. Моя съпруга е Йорданка Такова, Зеленоградчанка. По баща – Димитрова. С другарката Такова имаме две деца – Александър и Валери, и четирима внуци – Валерия, Анита, Мартин и Йоана. Аз обичам Валерия най-много, защото е най-голяма. Не, аз обичам Мартинчо най-много, защото е момче. Не, аз обичам Йоанка най-много, защото е най-малка. Обичам, обичам Анитка най-много, защото... Другарят Таков, Владимир Таков, Владимир, Владо, Дядо Влади... По-време на войната? Да, спомням си войната. Нямаше преподаватели тогава. Изпуснахме много от математиката в училище. Голям уплах беше. Всичко що се ореше отиваше на фронта. Но ние никога не сме гладували, каквото правеше, струваше дядо ти Леко, на масата винаги хляб имаше. Едно по-особено тесто беше туй - с ечемик, картофи, боб, замесено. Но, хляб имаше. Виждах да гладуват другарчетата ми в училище и им носех скришом, какво – де мог

Блянове прашни, по прашните пътища, нощем през сълзи изричани, скрити копнежи, несбъднати сънища, молитви и тайни обричащи. Върви, във длетото е твойта присъда, бурни води ти палят душата. Върви и прощавай оставам сама и все така мъдра... макар и без вяра и в съюз с Сатаната. Върви и не спирай, не чакай утеха, напред е твойта сродна душица. Върви по друма с ковашка секира, с хАмериканска мечта и някоя друга парица.

„Красива си, желая те. Харесвам как слънчевите лъчи играят по кожата ти. Целият се удървих при гледката на натежалите ти гърди” „Остави ме, бебе, боли ме главата. Не може ли просто да се гушкаме?” Шибана кучка, с шибани претенции. Секс един път седмично, секс един път месечно, секс един път годишно. Манипулативен, садистичен, всеяден секс. Секс в пробната, когато реших да купим и двете, защото ми харесваше как се събличаш, обличаш, събличаш. Секс в тоалетната, само минути след като капитулирах „Да, бебе, ще можем да си позволим Венеция на пролет”. Секс в колата, когато я видя за първи път и още не знаеше, че ще трябва да се съревноваваш с тази гълтачка на октанови съединения. Секс, секс, секс. Разбрах колко е важен сексът за жените, докато възмъжавах. Бях само на тридесет, когато Моника затръшна вратата пред лицето ми защото не можех да го вдигна в продължение на месеци. Моника беше мъжемелачка с класа, всмуква те, през пикочния канал, центрофугира между вагината и съзнанието с

Събрахме се трите - Валерия, Валката и аз да го обсъдим на по бира. Валерия и Валката надвиха и взеха от безалкохолните, а аз безпомощно се свих в ъгъла, очакваща спазмите на нервните окончания. Припомних си Кари, която казва сбогом на Тузара в Н-ти епизод... В: - И премятайки кичур от косата му му прошепва "Ти си добър човек , Хъбъл", а той я гледа неразбиращо. Наивната оптимистка Кари, която опитва да се убеди, че този мъж не може да се справи с бурната й природа и затова си взима за съпруга 25-годишен модел. Или не беше модел? Има ли значение? Кари, в която се припознава средностатистическата жена и от която средностатистическият мъж бяга като дявол от тамян. В: - Благодаря за опита, благодаря и за рибата, но подобна манипулация е твърде наивна сама по себе си. Нека бъде Ума Търман. Тя обичаше Бил. - "Май бейби шът ми даун" затананиках си аз. Това сякаш извади Вал от унеса й, а Валерия ме погледна изпод вежди. Тези двете наистина си мислят, че са ми останали скру

Мили Графе, Със сетни сили изкачих на един дъх стъпалата към покоите Ви и стоя и чакам. Зная ще влезете, ще ме хванете за ръка и ще спра да се задушавам. Сърцето Ви ще следва моето стъпка по стъпка през неравноделните размери на родната земя. Гневните Ви очи ще търсят обяснение за чуждите решения, което аз не мога да дам. Какво се случи този път? Ако можех да обясня... обичах, обичах така както Вие сте ме учил, оглеждах се, изучавах, разкривах се, задълбочавах, танцувах, живях, но не успях да привлека очите му, не успях да го увлека в ритъма. Парчетата от счупеното огледало на душата ми стават все повече и все по-трудно откривам местата им. Зная как ще се стоплят очите Ви докато търпеливо ги подреждате в цялост. Ще протегна ръка да докосна лицето Ви... Прости ми дързостта - ще се загубя в очите ти, ще оставя сълзите да измият огорчението ми, докато остана чиста и твоя. Прости ми болките, лъжите, търсенията и поривите. Прости ми и ме прибери у дома, в замъка на нашата взаимност. Твоя М

Не искам да се защитавам повече... Сега ще преодолея собствените си граници! Най-трудните ми моменти са за Теб! Няма причина... Няма и рима... Кристално ясно е - чувам гласа ти и целият мрак изчезва! Всеки път, когато погледна в очите ти... ...ме караш да те обичам! Ще свърши тази зима - Истински те обичам... - в нас и отвън! - ...Как само ме караш да те обичам!... - С всичките трудности... - Истински те обичам... Принадлежа ти, както и ти на мен, ЗАВИНАГИ! Искам те, скъпи, искам те! И си мислех, че трябва да знаеш, че аз вярвам... Ти си вятърът, който повдига крилете ми! Принадлежа ти, както и ти на мен! Преминах през прибързани мисли - ...Ти си моята фантазия!... - на самота и безводни пустини! - ...Ти си нежният ми ветрец!... - По ритъма на страстта ти ще живея сега! - ...И никога няма да те пусна!... - Ще мина през любовта! - ...Ти си частичката, която ме прави цяла!... - Вълните на нейната неотложност... - ...Мога да те почувствам в душата си!... - ...са дълбоки като океан! Ще жив

Ако гласувате за "Лист" изпратете смс с код: 9999 на телефон: 0896 808 944 Ласкаво обгръща го брезата в пролетен подслон - корона от листа. И често Есен я наричаха съдбата, плеснала с ръце да го пропъди сред жълто-охравите долни небеса.

Ако гласувате за "Лист" изпратете смс с код: 6666 на телефон: 0896 808 944 Лист сред ветрогони, пролетни, застигнати от призраци и тръни, ляга жълт сред есенни листа.

Ако гласувате за "Лист" изпратете смс с код: 0000 на телефон: 0896 808 944 Тръпне в пролетта, под вятъра, разлистен ляга в есента, жълт, сред другите листа.

Хванах гражданската си съвест за ръка и извървяхме пътя от Софийски университет до Мавзолея в компанията на една безалкохолна бира. Често предизвиквам леко повдигнатите вежди на събеседниците си, гледайки ме да отпивам от синята кутийка. Между бетонените рамки на един експеримент, който трябваше да е заличил и моята историческа памет, както и съзнанието за грешките на пра-пра- ама далеч не чак толкова пра-отците ни, се помещава мръсно-бяла шатра по някакъв особено важен европейски проект. Съвест ме дърпа за ръка и отмествам погледа си в дясно където леко отлепил се от земята се е разположил един великолепен ръчно-изработен дървен павилион, около който стотици млади хора влизат и излизат с горящи очи, със споделени възгледи, общи идеи и нова визия за градските, социалните и културни среди. Настанявам се с моята безалкохолна бира върху бетонената рамка и поглеждам към павилиона, вглъбена в овладяването на възбудата от положителната енергия. Над другото ми рамо надзърта уплашено Реалност:

Възпитанието на един мъж, съпруже, е велико изкуство - върти го, сучи го, остави го да мисли, че той е избрал, че той е повел, вдъхни му увереност, подчини му се, но с нежност и привързаност, със страст и отдаденост, не отстъпвай и тихо и внимателно повтаряй думите си, когато е спокоен и щастие докосва очите му. Възпитанието на твоята жена, любими, е друга работа. Разклати я из основи, остави я несигурна, страдаща, тръпнеща, нещастницата и единственото в моментите, в които е почти безсилна, предала се, й покажи истинските си чувства. Спазваш ли тези съвети, благоверни, скоро ще се озовеш със стрихнин в кафето. Твоя Валерия

Пълен умивалник - празен хладилник - запушен канал.

- Графе... ще ме любите ли тази вечер? - Само ако вашето желание е това, Мерседес. Нима бих могъл да не съобразя желанията Ви? - Да играем с думите, Едмон, е лесно... действията и времето ще покажат. - Като винаги сте безупречно права, но докато усещам туптенето на дланта Ви в моята и главата Ви на гърдите ми, бих приел предизвикателството и на времето. Защото стъпката ми трябва да е с Вашата. Дъхът ми с Вашия. Не това е силната ми страна, но това е желанието ми. - Оставам тук и ще чакам да докажете всяка дума. - Не бъдете строга и не съдете, мила моя, аз все още съм дете пред вас, гледайте душата ми и все в някой миг ще съзрете там очите си, за което ще Ви бъда дълбоко признателен.

"И Аз също ще вдигна полите ти до лицето ти и срамът ти ще се види. Прелюбодействата ти и цвиленията ти, безсрамието на блудството ти по хълмовете, на полето - видях гнусотиите ти." Еремия 13:26-27 Глас в пустиня, светло-синя, истина. Пурпурни са драконите в сивото небе, бледо-жълти са молитвите ми.

Наскоро четох Капоти, "късния" Капоти. Днес чета за Волен. Кротал, инжектиран с амфетамин. Някога - главен редактор на "Демокрация". Не го сочете с пръст. Извърнете очи. Осъдете го. Шшш Забравете го. Шшш Приспете го. Шшш Кротко убийство. Орел впи нокти. Шшш Спи, спи. Върви при своя бог.

Там където свършва талантът, започва самочувствието.

Имам проблеми с безалкохола...

“It’s a long story, dear Sigmund.” Лаконично въздъхна,отпускайки се на кушетката. Грациозният й силует е обект на моята сексуалност. Събирам пръстите си в пирамида над документите върху бюрото и очаквам да чуя проблемите, мислите и желанията на моята дама… на младата дама искам да кажа. Да се върнем над мислите – обект на моя професионален интерес. “My boyfriend and I have been together for two years, and he’s a really great guy — when we’re not fighting. We don’t fight often, but when we do, it’s like he is another person. Some of the things he says shock me into silence: cruel, degrading things that I cannot imagine saying to my worst enemy. The next day he’s fine, but I’m still reeling from his words. I’ve brought this up to him, and he shrugs it off. There is so much good about him and our relationship, but the angry words are starting to get to me.”* Нима. Перфектна е от върховете на обувките, които изглеждат като току що излезли от магазина до косата, гладко падаща върху раменет

Абсентът по вените, артериите, аортата и към сърцето. Изпаренията по невроните, ганглиите и към мозъка. Никотинът по носоглътката, плеврите и към дробовете. Пагубна сласт по желанията, нуждите, навикът и към Ада.

"И наказахме хората на Фараона с години на сушa и с недоимък от плодове, за да се поучат." Сура Араф, 130 Бразди от нокти, сиви, следи в пръстта, сред червеите. Но и червеите ги няма вече в тази пустош.

Първата среща с тук описания обект, едва ли би ни впечатлила с нещо извън физическите дадености - тъмна кестенява коса, която и да не е, изглежда къса, красиво лице с чип нос, тяло слабо и изящно, не поразяващо с дълги крака, но пък ако имате късмет с ефирна блузка върху гръдта без сутиен, движения без излишна грациозност и на моменти с повече претенциозност. При особени нива на хормоните спокойно бихте пропуснали погледа - не впечатляващ и не поразителен, когато цялостното излъчване се събира в чатала ви, но странно естествен и непробиваем, ако все пак сте успели да затиснете нагона си. Точно тук идва първото противоречие без да се сещате за някакви степени на превъзходност в този поглед някъде по ерогенните зони на тялото ви остава едно странно плоско усещане, намерило две тълкувания досега - едното на страх и отхвърляне обличайки го в готови форми и другото интерес, интерес към нещо което едва ли някой може да назове, интерес породен само от трайното усещане в някоя зона и нищо пов

Лъчи жулеха тила, топли вълни тежко се облягаха на гърба, а пред погледа редица крака претичваха и ходеха. Някои самотни, други по двойки, по тройки. Когато бяха повече от един чифт имаше два варианта: да са в синхрон или да не са в синхрон. Като пак се наблюдаваше разнобразие. Задаваха в синхрон раз-два, раз-два, преливаха цялото зрително поле в твърд ритъм и уверени раз-два, раз-два. Други идваха заедно и някак си неусетно невидимо единият почваше да изостава или другият да избързва и завършваха в тотален дисонанс раз- ... –раз -два- ...раз, естествено те имаха своя баланс в противоположността - идващи раз- ...-раз-два-...раз и изпускащи ги вече в крайно дясно твърдо раз-два-раз-два. Будещи съжаление и милостиви мисли бяха тези комбинации, които влизаха уверени на раз-два минаваха голямо разстояние на раз-два но единият чифт срещаше малко препядствие спъваше се, провлачваше, губеше се, опитваше се да навакса, а другият продължаваше, не спираше, завършвайки пътя си в тотална какафони

Принцът си остана в приказките и в сърцето на жената, а тя нарами ризницата.

- Извинете, ще се омъжите ли за мен? Ще ви следвам по петите, или няма да ви следвам, ще ви готвя и ще ви угаждам, ще правя телешкото алангле, а свинското с хрупкава коричка, ще ви пера чорапите, ще мия чиниите, ще поддържам галерията ви, ще се откажа от другите и за мен ще бъдете само вие или няма, както ви е угодно. Ще гледам къщата, ще нося пари, ще гледам децата, ще извеждам кучето, ще мия тоалетната, ще храня рибките. Защо мълчите? Седите и ме гледате безмълвно... Извинете, ще се омъжите ли за мен? Аз зная отговора. Не, няма. Нима не знаете? - Защо... защо? - Защото... нима не знаете... просто е... аз съм ЖЕНАТА?!

Зноен юлски ден е – от онези, в които ако не си на излет в планината или с климатика в офиса, всъщност – не си. Задушевната атмосфера в 88 допринася за дематериализацията, по нАучно и гниенето, ей така, по-натурално, макар и не сходно твърдение. Успявам да се преборя за ВИП място и направо залепвам за черния „кожен” салон. Полагам огромно старание да отварям ноздрите си само толкова, колкото е екзистенциално необходимо. Очите ми шарят по панелената панорама на столичните квартали, разкриваща се през прозореца, а периферното ми зрение се прави, че не вижда намръщената руса госпожа, която извършва геноцид с поглед. Не я обвинявам. Задушно е. Мръсно. Лепне. Единствено оптимизмът отдалечава съзнанието от нейната реалност. Спирачките се задействат, рейсът изскърцва, поклаща се и застава в състояние на покой на автобусната спирка. Сред пенсионерите се качва и група слепи, 5-6 момчета и момичета, около които става суматоха, докато най-близко стоящите се организират и им направят място. Повече

Гнили бронхиални тъкани разкъсвани, бактерии настъпващи, ядра на леш разврат, проказа... подпухнали празнини, взиращи се в цитруса, немощни пръсти нетърпеливи трескави, изтискващи... и глътка въздух...

Стомна за вода спукана счупена скрита в долапа под мивката, съзерцаваща скулптурите старите, пробудени изпод ръцете ти... виж ме, изрови ме, погали ме и вдъхни ми нов живот...

Избягвам да пиша от онези есета в учебниците по английски, които се опитват да те накарат да обмислиш конкретен философски проблем, да си избереш теза и анти-теза, да дадеш достатъчно доказателства в подкрепа и на двете и тактично и незабележимо да прокараш възгледите си. Не го правя по две основни причини - първата разбира се е защото имам претенцията, че един ден ще напиша нещо наистина съществено и стойностно, многопластово, в издържана стилистика, което ще кара хората да го препрочитат отново и отново и за да стигна до този ден, трябва да се упражнявам и да пиша несъвършени объркани текстове, които с течение на времето да започнат да се превръщат в шедьоври (моля - обърнете внимание на тънката самоирония). Втората причина е следствие на твърдото ми убеждение, че не съществува черно и бяло във философията. Всяко едно твърдение може да се аргументира също толкова добре, колкото и неговото противоположно. Да търсим отговорите, задавайки си въпроси и отговаряйки си, на база личния си о