Среща в мазето - ГЛАВА ПЪРВА

 

Звук от стъпки бърза надолу по стълбите. Слизащите са двама. Може би двайсет годишни. Тя носи в ръката си двулитрова бутилка с бира, а той носи косите й в своята. Държи ги точно там където се разпускат в основата на шията й. В дъното на стълбите става тъмно, но само за миг. В следващия момент са в средата на едно помещение. Около тях столове, а над тях светлина. Прилича на сцена в някой клуб в мазетата на София. Сцена е, но не в клуб. В театъра е.

- Имаш ли запалка? - тя спира за миг и хвърля кафевите си очи в неговите.

- Сега ли ще пушиш?

- Ще пушим после, но в тунела няма светлина. Исках да взема свещи. - тя се пресяга към една от тухлените стени на пространството и вади три свещи от една липсваща тухла. Той пребърква джобовете си.

- Намерих я. Да вървим.

Тя внимателно пали една от свещите, другите две пъха в джоба си. Взима бутилката с бира, оставила преди малко на пода и започва да си проправя път измежду столовете. Той я следва. Тунелът, който предполагат стои пред тях, прилича на черна дупка, която започва там където свършват пламъците на свеща. И колкото по-навътре влизат, толкова по-плътно ги прегръща дупката.

- Ива, много е ниско тук.

- Наведи се.

- Краката ми влизат в нещо.

- Това е вода от тръбите.

- Още много ли има.

- Джони, ако искаш да се върнеш сега е моментът.

- Знаеш, че не искам. Чакай. не ми бягай.

Пламъците започват да танцуват по-бързо, все по-волни напред в тунела. Ива се затичва и рязко спира. Двамата си поемат дъх, а в тишината се чува капеща вода. Светлината от свещта се събира в кръг и в средата на кръга се фокусира дървен стол.

- Стигнахме.

- Тук ли?

- Да, тук. Затвори си очите.

- Сякаш не е достатъчно тъмно.

- Затвори ги.

- Добре. Какво правиш?

Пръстите и започват да танцуват измежду китките му и успява да го върже за секунди. Остават така - той вързан за стола, а тя седяща в него. Между целувките и дъха им се чува капещата вода. И скърцане. От тръбите.

- В тъмното на тъмното. Искам те. Не моля те. Целувай ме още. Ива...

Пламъкът на свеща загасва. И изведнъж става тъмно. Тъмното на тъмното.

- Ива, пусни ме искам и аз да те докосвам. Ива, моля те. Къде си? Ива? Ивааааааааааааааа?!!!!

Тишина. Най-тихото на тишината. И капки от стичащата се по тръбите вода.