Момичетата в кръга от светлина са 6 на брой. Весела, Вия, Ирен, Валерия, Кали и Теди. Извън кръга една срещу друга са се изправили две жени, едната от тях смътно напомня Смъртта, другата се е облякла като Живота. Шестте момичета застават шахматно, поемат дълбоко дъх и се събират в точката си на концентрация. Смъртта щраква с пръсти и момичетата правят квартов кръг, всяка около оста си. Застиват в същата точка, от която са тръгнали. Животът върви помежду им и премества ръцете им, пръстите, натиска гърбовете им, уеднаквява ги. Тук никой няма право да бъде различен. Смъртта щраква отново. Шестте замахват и развъртат кръга, падайки на колене. Животът се спуска и затваря краката на две от тях, на трета вдига главата. Смъртта щраква, шестте се преместват, Живота ги уеднаквява. Танцът продължава безмълвен в същата последователност, докато шестте не останат без дъх, седнали на пода и захлупили торсове върху коленете си. Смъртта щраква два пъти.
- С музика.
Животът застава на страната на шестте и седемте се понасят в това безумно препускане. Бягство в търсене на Офелия. Дъхът им секва, музиката свършва. Рязко. Торсовете се прекършват. Над тях остава само тя.
- Аз съм Офелия. Момичето, което ще стане жена. Жената, която реката няма да приеме. Жената на въжето, с глава в газовата печка и сняг на устните... не ме чакайте, нито вчера, нито днес, нито утре. Играйте своя театър. Вие всички сте велики актьори.
Коментари
Публикуване на коментар