Парадокс на добрите намерения

вдъхновен от Ингмар Берман по „Дневника на крадеца“ от Жан Жьоне ТЯ: ЧЕРНА КОЖА. ГОЛЕМИ ОЧИ. ГОЛЕМИ УСТНИ. ЖЕНА БЕЗ ВЪЗРАСТ. ЗАД НЕЯ СА ВЕКОВЕ. ГОДИНИ. ТЕГОБА. ТЯЛОТО Й Е РАХИТИЧНО СЛАБО, НО КОКАЛИТЕ Й СА С ПЛЪТНОСТТА НА ТЕЖЪК МЕТАЛ. ТЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДВИЖИ, НИТО ДА ГОВОРИ. ЧЕРНИ ПАНТАЛОНИ, ЧЕРЕН ПОТНИК. НА ДЯСНОТО Й УХО СЕ ПОКЛАЩА ОБИЦА С ПЕРО. ТОЙ: БЯЛА КОЖА. ЧЕРНА КОСА. ТОЙ Е РАБОТНИК ВЪВ ВЪОБРАЖАЕМО ГРОБИЩЕ. ГРОБАРЯТ. НЯМА ЧУВСТВА. САМО ПРАВИЛА. ПЪРВО ПРАВИЛО – ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ВТОРО ПРАВИЛО – ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ТРЕТО ПРАВИЛО - ТРЯБВА ДА ИМА РЕД. ПО-КЪСНО ЩЕ ДОНЕСЕ СВОЯТА КИТАРА, ОПИТВАЙКИ СЕ ДА ПОДРЕДИ И МУЗИКАТА. ВЪТРЕШНА СЦЕНА. ЧЕРНА СТАЯ. БЕЗКРАЙНОСТ. ЛИЦЕТО Й. РАЗФОКУСИРАНО. СЛЕД МАЛКО ВИЖДАМЕ УСТНИТЕ Й. ТЯ: Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... Шшш... ПРОСТРАНСТВОТО ИЗГЛЕЖДА КАТО ГОЛЯМА ЧЕРНА КУТИЯ. В СРЕДАТА ИМА БЯЛ СТОЛ. ТЯ СЕДИ ВЪРХУ СТОЛА. НЕ МОЖЕ ДА...