вторник, 28 август 2018 г.


дърветата са изплезили езици,
а небето ги облива, като вещ любовник
понякога нежно, капка по капка,
друг път яростно ги бичува

потопът се случи в онази далечна година, когато на небето му беше отказано,

дръзка се оказа плачещата върба
и загина

затова Лорка избра да обича само момчета,
тяхната суша го утешаваше,
докато един ден, 1930 г., обзет от пролетна лудост
сам не написа:

-          А ако се превърна в лунна риба?

ужасен скъса цяла глава от новата пиеса,
след това потули любовта си в пясък и театър

страхливо се оказа андалсукото куче

понеделник, 20 август 2018 г.






паяжина е прегърнала краката ми,
превръща ги в корени

събота, 18 август 2018 г.

разхвърляни спомени се подават от дрешника,
войнишкият мундир на дядо ми,
на баба ми престилката за доене
и малкото одеало,
в което ще те приспивам

понеделник, 4 декември 2017 г.

О, бленувана неувереност моя


Снимка: Веско Николов 

О, бленувана неувереност моя, как те зовях да оцветиш сивотата на това ежедневие. И да изтриеш сивия цвят от градските гълъби. Слели се с улиците.
О, блян, поспри, не бързай.  Не се съгласявай, мъчи ме.
О, усойницо, защо не пожела да продължиш игривото сладострастие.

О, о, о...  досадна пародия на думите, на чувствата, на мислите. Поезията на влюбения, неговото творчество, са сладникаво румолене, което освен възлюбената, никой друг не би могъл да понесе. Няма ли пречка, конфликт, борба. Няма ли страдание, изкуството е невъзможно. Щастливата любов е убиец на литературата, на музиката, на театъра. Единствено изобразителното изкуство[1] би могло да я използва. Да я приласкае. Да я съблече. Гола, за да я овековечи.

О, развратнице, щастието ще погуби и двамата ни.

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018




[1] Да се чете: и фотографията, думата е извадена от фразата, за да не тежи на ритъма й. 

неделя, 26 ноември 2017 г.

Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане


Животът ни се е превърнал в поредица от цитати. Залепнали от представленията в изреченията ни. Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане. Плашило. Парцалена кукла да плаши гаргите. Но как да извадиш думите днес от контекста на драматургията и литературата от вчера, от изминалите десетилетия, от вековете. Хамлет е откраднал думите. Ромео и Жулиета са си поделили любовта. Сънят е отишъл при Морфей. Убийството при Макбет. Героят е Ахил. Хитрецът – Одисей. Дон Кихот е взел лудостта. Дори старата сводница, смъртта, е вече чужда. Не можем да изкъпем съзнанията си, тъй както къпем телата си. Само ги парфюмираме. А те са все мръсни. Затова и нощем миризмата е тежка и не можем да спим. 

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018

петък, 24 ноември 2017 г.

Да нарисуваш птица



Parfois l'oiseau arrive vite mais il peut aussi bien mettre de longues années avant de se décider. [1]

Ако аз те срещам всеки ден, то би трябвало да знаеш, че не бих могла да те обичам. Но ти не знаеш, мили. Затова си щастлив, преди да те напусна. Аз бих била честна с теб. Бих ти разказвала с часове за птиците, които събирам. Хартиени, стъклени, нарисувани. За онези, които ще отливам от восъка на изгорелите свещи, когато те напусна и сметката за тока остане неплатена. Аз бих...

...но ти не би разбрал.

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018




[1] „Понякога птичето бързо пристига, но понякога много време не стига, за да се реши да долети“ – „Да нарисуваш птица“, от Жак Превер, в превод на Даниела Соколова. 




сряда, 22 ноември 2017 г.

Аз бях

Снимка: www.50spointofview.com

Аз бях. Аз съм този, който търси, без да спира, отговор от живота. Аз го видях същия този живот как пулсира в невзрачното ти тяло. Как превръща това тяло в божество за прикованите в него стотици очи. Аз го пожелах. И аз дръзнах да го сънувам. Не ме интересува твоята смърт в ежедневието, искам те жива.

В представлението. 

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018