Пропускане към основното съдържание

Как чета?

Елида забрави да ме покани да участвам в тази анкета, но аз си я изплагиатствах.

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

В детските години прекарвах част от ваканциите със сестрата на майка ми в Царево. Съпругът й – моят чичо, е педантичен мъж, който изрично забраняваше да се яде по-всяко време, да се чупи от хляба и да се чете на масата. Често пътуваше в командировки. Само го чакахме да затвори вратата, влизахме в библиотеката и в компанията на барбароните, а няколко години по-късно и на Агата Кристи – потъвахме в света на литературата.
Все по-малкото свободно време и необходимостта да изпитвам максимално удоволствие от храната (и в пряк и в преносен смисъл), промениха тези ми навици. Към днешна дата чета на масата само Джордан, защото трудно се отделям от него.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Еквивалентен ли е този въпрос, на втория въпрос от Лексикона? Докато чета си пийвам, всичко което си пийвам когато не чета, освен ако няма риск да оставя отпечатък по страниците на книгата…

Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

И книгите са като хората, и някак все не успявам да се отнасям еднакво към тях. Онези големите томове, които си купувам, за да си напиша курсовата, о – по тях оставям маркера с огромно удоволствие. Често стоейки на спирката се сдобивам с антика, чиято стойност според продавача е 2-3 лв., според купувача - не повече от 50 ст., тези антики се изпълват с кучешки ушички през десетина страници. Онези книги – новите, които ми подаряват или, които закупувам сама, след като съм била на разходка в книжарницата, онези, чийто аромат на мастило ме изпълва със спомени за всяка една от тях, те получават цялото ми уважение и отлично отношение, поне докато не ме разочароват.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Предимно художествена литература. Разликата е като между живота и училището, не че не обичам да ходя на училище, но информацията и емоцията, която човек получава от изживяното е тази, която променя възгледите му и обогатява душата му.

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

И тук зависи от книгата. Сякаш забравяме книгите без глави. Или тези, в които имаме нова глава за всеки абзац. Или разказите, есетата… Ами поезията? Четем ли на един дъх или осмисляме всеки стих по отделно?

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Старая се да му дам шанс, но и не обичам да ме разочароват. Най-голямото ми разочарование е романът „Лолита”. Обожавам филма, гледала съм го стотици пъти. Романа оставих до стотната страница.

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Предпочитам да продължа и да търся значението в контекста. Рядко обръщам такова внимание на изречения, а често и на главите, които изчитам. Гледам на книгата като едно цяло, понякога прескачам по страниците и не помня цели абзаци, по после се спирам и попивам думите, не рядко се връщам – знам, че съм прочела нещо, някъде, но съм изгубила нишката.

Q: Какво четеш в момента?

От къде да започна? „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света” е сборник с разкази на Уилям Сароян, същевременно си почивам със Зола и романа „Мечта”, в метрото бързо чета „Бавно” на Кундера, а в работата съм на Вонегът с „Времетръс”.

Q: Коя е последната книга, която си купи?

Кърт Вонегът – „Времетръс”

Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Има книги, които ме обсебват. Книги, които не мога да оставя за секунда. Но такива книги държа в ръцете си един или два пъти в годината. Останалите чета на килограм и си ги допълвам, така че да си взема необходимото.

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Не, но си имам любимо настроение.

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Така сега – да избирам между „Властелинът на пръстените” и „Черният обелиск”?

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

„Колелото на времето”. Вече съзнавам каква голяма боза е за по-голямата част народ. Често се налага да я вадя от кошчето на булевардната литература. Но аз обичам тази книга, с всичките и части, измислени герои, истории, любови, силни и слаби жени и характери. А също и „Долината на куклите” – макар и различни по жанр, причините са същите.

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Срам ме е да отговоря на този въпрос, но – аранжирам си ги така, че да ми изглеждат добре отстрани – цветово, по шрифтове, големина.

В щафетата ще поканя Евгени, Дима, Зори и Христо, и Марто – дано се забавляват.

Коментари

  1. Виновна, виновна...но пък ти си голямо момиче и сама си се справила ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Стигам вече и последната лавица...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo

Мерата

Беше седем сутринта и Мерата слизаше по витите стълби на кооперацията на Орлов мост. Зад някои от вратите на апартаментите се чуваше детски глъч и родителско негодувание. Средата на март съвпадаше с началото на втория срок и умората от ранното ставане изнервяше и двете страни, неспособни да се овладеят и погледнат на сутрешните си неразбирателства като благословия. Кръстовището на Орлов мост постепенно започваше да се пълни с автомобили. Температурата беше под десет градуса, но колите отделяха своето “ху” без присъщото на човека учудване и очарование. Мерата, увита плътно в зимните кожи изпод кокетно малка шапчица, деликатно оформи своето “ху” и го проследи с поглед. Изпарението се издигна на нивото на очите й, челото, шапчицата , бавно разрастващо се и с все по-размиващи се очертания в надвисналия смог, докато напълно не се изгуби. Досущ като блян, несподелен и неизживян.  От начина, по който Мерата възприемаше действителността, личеше: тя бе аристократка, в пълния смисъл на думата. О

За Навални, Газа и смъртта на европейските ценности

На 16 февруари беше убит един от героите на нашето време. Да, Алексей Навални беше убит от Руската държава. Беше убиван множество пъти, докато не свърши и последният му живот. И той беше готов да бъде убит, защото силно вярваше в една химера - в правовата държава, в силата на опозицията, в човешките права. Мисля, че силната вяра на руския народ е онова, което създава героите и диктаторите в него. Само, че едни вярват в истината, други във великата съдба на Русия и са готови да пожертват истината, заради нея. А руският народ е разпънат между едните и другите: „Първи полетяхме в космоса… И най-хубавите танкове в света бичехме, но нямахме прах за пране и тоалетна хартия“ (1). Европа на XXI век представя съвсем различен пейзаж. Тук, ужасите на Втората световна война са огледало, в което се отразяват съвременните политики и общоевропейските ценности, за които всяка година европейският данъкоплатец, било то във Франция, в Германия, в Италия или в Испания, плаща данъци, вдига глас на протести