Пропускане към основното съдържание

Wonderland

Мy muchness Аlice,

Днес е слънчево. Сещам се за едно слънчево лято, когато бях малък. Пратиха ме на детски лагер в Обзор. Стара порутена станция, общи спални и таратор без кисело мляко - всеки ден. Големите ходеха да пушат и да се целуват зад сградата, а ние - малките, ги гледахме и мечтаехме за дните, когато и ние ще порастнем. Мечти, които щеш - не щеш, щяха да се сбъднат. Но кой знаеше тогава? По-добре да бях мечтал да стана космонавт! Защото не е ли вярно това, че мечтите трябва да са нещо трудно достижимо и даже почти непоносимо, за да бъдат истински?!

Какво ли ще излезе на екрана ако сложиш "мечти" в Google? Куп определения? Или пък да направим нов website за мечтатели. Всеки ще вписва мечтите си в него и той ще ги групира и всеки ще може да се среща с хора с подобни мечти. И ще си говорим колко ще е "готино" ако се сбъднат те някой ден. Вместо да скочим и да ги търсим наистина! Ама и аз съм един търсач, а? :) И дали трябва да спрем да ги търсим като намерим нещо? Някое съкровище. Ти ме намери, но аз твоята мечта ли съм? И сега брои ли се, че и аз съм намерил мечтата на мечтите си? Ако са те намерили това означава ли, че трябва да се отпишеш от онзи website? Някъде пише ли по-подробно - как да живеем мечтите си, за да не ги убием? Защото като малък мечтаех да имам Lego. И сега ако си купя ще убия мечтата си? Или тази вече е стара и не се брои? Ама те пък сега и срок на годност ли имат? Ще направя и един folder в website за "стари мечти".

Старчески дом за мечти "Тихият бряг". Слагаш ги в бутилка и ги хвърляш в океана. Те знаят как да намерят пътя до заветния бряг.

Май се отплеснах доста? Всъщност нямах идея за какво да пиша. Противоречиво на зодията ми. Ами сега, те ли трябва да пренапишат зодиакалните особености или аз да се нагодя към тях? Сигурно аз трябва да направя нещо понеже ще е по-лесно да се пренаредя само аз, а не да пренареждам според моите прищевки.

Трябваше да си направя план. Сега вече съвсем се обърках. Исках да напиша любовно писмо. Като онази книга, която слушах да ми четеш. Естествено не помня и дума. Останал е само споменът за равния ти глас. Устните ти се движат, той излиза и гъделичка слуха ми. Като някоя джаз импровизация - съвършен и непредсказуем. Защото тук-там, между думите, се прокрадват капчици звънлив смях и ме карат да се усмихна и аз. Усещам как преживяваш всяка дума заедно с писателя. Вълнуваш се. Дали това е била една от мечтите му (писателските). И дали когато четеш моите думи мечтаеш да видиш усмихващите ти се мои очи, да се сгушиш в тях и да потънеш в прегръдката им. Надявам се! Защото аз сега това жадувам.

Пъхам душата си в този лист от тетрадката (нямаха с тесни и широки редове в книжарницата). А него пъхам в кутията, заедно с г-н Пенисчийски и г-жа Анална. Какви странни събеседници ще са те по време на пътуването. Дано да не се сбият с душата ми защото 2:1 не е равностоен двубой. Ще пъхна и едно любовно заклинание за всеки случай.

*Обичам те*и се завърти три пъти наляво! Целувки!

Mad Hatter

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо