В началото на 2010 година Европейската комисия (а Европейската комисия е изпълнителният орган на Европейския съюз), предложи на вниманието на държавите членки на Европейския съюз (а България е такава от 1 януари 2007 година) стратегия, която да предотврати повторна икономическа криза, да изгради “нов икономически модел, базиран на знанието, нисковъглеродната икономика и високата заетост”. За България икономическата стратегия „Европа 2020” е повече от това – тя дава възможност на страната ни не само да излезе от икономическата криза, но и да изрази политическата си воля да защити претенциите на българската история и литература за мислещо и будно население и да сбъдне мечтите на съвременната интелигенция (поне онова, което е останало от нея) – за изграждане на гражданско общество.
За България „Европа 2020” БЕШЕ една добра възможност.
В действителност правителството не прояви достатъчно (или никаква) политическа воля, за да започне (какво остава да довърши) реформите не само в социалната система и здравната каса, но и в образованието (обществено-политическият дебат от началото на годината не завърши с приемане на нов закон за висшето образование). Единственото което се актуализира през тази година всъщност е бюджетът.
Все по-често премиерът Бойко Борисов е обвинен за своята отстъпчивост пред незначителни по размери протести и провеждане на ПР-политика, действителна полза обаче от т.нар. политически решения на ГЕРБ няма за никого, с изключение може би на привържениците на футболен клуб ЦСКА, които си получават обратно стадион Българска армия. И така все по-често в пресата виждаме заглавия, които гласят „Бойко Борисов лично спаси "Армията", „Борисов лично разпоредил имотните проверки от хеликоптер”, „Бойко Борисов лично инспектира "Люлин" на 20 дни”, „Борисов лично поема "Тракия", „Бойко Борисов: Лично ще разобличавам кметски злоупотреби с европари”. И същият този Бойко Борисов лично се отказа от „Европа 2020”.
Възниква въпросът – в Тройна коалиция или в опозиция е премиерът Бойко Борисов от една страна и министрите Игнатов и Дянков от друга? Често след по-голям медиен интерес към недоволството на държавните висши училища премиерът ЛИЧНО мъмри министрите си и ги подтиква да провеждат нови разговори със засегнатите страни. Любопитно е какъв е броят отрицателни публикации, който се наказва с Мъмрене? Има ли рейтинг на медиите, в които са се появили публикациите? (вероятно 20 публикации в “Уикенд” се равняват на един репортаж по БТВ).
„С изменението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и ПМС № 163 от 03.08.2010 г. се въвежда 20% намаление на първоначално заложената субсидия (от 41 511 966 лв. на 33 209 572 лв.) – с 8 302 394 лв. спрямо първоначално планираните средства в началото на календарната година.” – алармира ректорът на Софийски университет проф. дин Иван Илчев (където ПМС е постановление на Министерски съвет, а не Предменструален синдром, въпреки, че метафорично може да се приеме като синдром за предстоящо кървене). Какво на достъпен език означава това, когато решението е взето в средата на годината? Тези 20% ще бъдат удържани от втората половина на 2010 г., което включва не само зимните месеци, но и допълнителните отпуснати бройки за новоприети студенти (и както „2 и 2 е 4”, така и 20% за изминалото полугодие, от което вече няма как да бъде спестено и 20 % за второто прави 40%).
До тук добре. Криза е! Пари И за образование няма. От една страна имаме Тройната коалиция в публична опозиция между Бойко Борисов, Симеон Дянков и Сергей Игнатов, а от друга – интелигенцията, преподавателите, родителите и студентите. Или не точно?
Председателят на Националното представителство на студентските съвети в България Петър Чаушев определи протестите на Софийски университет като „политически театър” и като всеки студент, виждащ себе си „прозорлив и интелигентен” млад човек, заподозря най-старото висше учебно заведение у нас в подмолна конспирация. – „Шестокурсникът от Пловдив дори смята, че политическата активност на ръководството на Софийския университет стига до там, че парите за топлата вода в общежитията умишлено не се плащат, за да се събуди недоволството на студентите, някои от които лесно са подведени.”
………………………………………………………………………………………………
НПСС и ГЕРБ в акция?
Преди две седмици пред Ректората (това е онази голямата сграда на СУ, която се издига на бул. „Цар Освободител” 15, да – точно срещу „Ялта”) раздаваха флаери, един от които от тогава стои на бюрото ми и търпеливо ми напомня, че имам да пиша.
От едната му страна, четем:
„КЪДЕ ЩЕ БЪДЕШ ТАЗИ ВЕЧЕР?/СРЯДА СЛЕД ПОЛУНОЩ/FOLK CLUB VERSAI",
а от другата:
"HOT PLACE/INVITATION/НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ"
……………………………………………………………………………………………….
Взех и аз да гледам с носталгия към едно време, за което съм чувала и за което подобен факт беше недопустим. А и не толкова отдавна – когато студентите бяха движеща сила на протестите в България и братовчедка ми – с цялата си младежка наивност, красива в своя бунт, ме водеше из кафетата, изпъстрени със сини флагчета в центъра на София, а жълтото лъвче разтваряше пръсти и ни призоваваше към мир.
Със съжаление днес седнах да пиша този текст с мисълта, че повече студенти ще се съберат във Фолк Клуб Версай, отколкото – за да защитават приоритетите си, приоритетите на България или тези на Европа.
НЕКА НЕ ДОПУСКАМЕ ТОВА - БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ЧАЛГОТЕКА!
Коментари
Публикуване на коментар