Парадокс на добрите намерения

“It’s a long story, dear Sigmund.” Лаконично въздъхна,отпускайки се на кушетката. Грациозният й силует е обект на моята сексуалност. Събирам пръстите си в пирамида над документите върху бюрото и очаквам да чуя проблемите, мислите и желанията на моята дама… на младата дама искам да кажа. Да се върнем над мислите – обект на моя професионален интерес. “My boyfriend and I have been together for two years, and he’s a really great guy — when we’re not fighting. We don’t fight often, but when we do, it’s like he is another person. Some of the things he says shock me into silence: cruel, degrading things that I cannot imagine saying to my worst enemy. The next day he’s fine, but I’m still reeling from his words. I’ve brought this up to him, and he shrugs it off. There is so much good about him and our relationship, but the angry words are starting to get to me.”* Нима. Перфектна е от върховете на обувките, които изглеждат като току що излезли от магазина до косата, гладко падаща върху раменет...

Абсентът по вените, артериите, аортата и към сърцето. Изпаренията по невроните, ганглиите и към мозъка. Никотинът по носоглътката, плеврите и към дробовете. Пагубна сласт по желанията, нуждите, навикът и към Ада.

"И наказахме хората на Фараона с години на сушa и с недоимък от плодове, за да се поучат." Сура Араф, 130 Бразди от нокти, сиви, следи в пръстта, сред червеите. Но и червеите ги няма вече в тази пустош.