Пропускане към основното съдържание

Bilingual

“It’s a long story, dear Sigmund.”

Лаконично въздъхна,отпускайки се на кушетката. Грациозният й силует е обект на моята сексуалност. Събирам пръстите си в пирамида над документите върху бюрото и очаквам да чуя проблемите, мислите и желанията на моята дама… на младата дама искам да кажа. Да се върнем над мислите – обект на моя професионален интерес.

“My boyfriend and I have been together for two years, and he’s a really great guy — when we’re not fighting. We don’t fight often, but when we do, it’s like he is another person. Some of the things he says shock me into silence: cruel, degrading things that I cannot imagine saying to my worst enemy. The next day he’s fine, but I’m still reeling from his words. I’ve brought this up to him, and he shrugs it off. There is so much good about him and our relationship, but the angry words are starting to get to me.”*

Нима. Перфектна е от върховете на обувките, които изглеждат като току що излезли от магазина до косата, гладко падаща върху раменете й. От опит знам, за да се постигне този резултат е прекарала минимум час в хигиенните помещения на просторния им апартамент. Би трябвало да е просторен, няма къде да събира обувки за всеки ден от месеца в противен случай. Освен просторен е и празен – с добра акустика, гласът й в ателието звучи премерено. Дали това изнервя приятеля й? Мен би ме изнервило. И цялата й същност. Ако трябва да съм честен със себе си, сигурно бих легнал с нея един или два пъти, но с този перфекционизъм не би ме задържала до себе си. Какъв човек трябва да си, за да търпиш подобно нещо в къщата си? Какъв мъж трябва да си? Припомням си ролята. Трябва да й предложа различни варианти и все пак да я поканя да продължи терапията си – сама или с Джон. Или просто да отърва човека от тази божествена опаковка.

„First things first: In anger or in ecstasy, it is never OK to walk away from your partner feeling as if you’ve just been put through a verbal nuclear attack. Secondly, I understand your confusion; the good things seem to quantifiably outweigh the bad. But what about in quality? The bad might be rare, but it seems as if they’re leaving a lasting and hurtful impact that might be affecting the overall quality of even the good times, nevermind your self-esteem.

All relationships have difficulties and take work, but some things are simply unacceptable; it is up to each of us to decide what falls into the acceptable and unacceptable categories. I encourage you to decide what this means for you; set some boundaries, and stick to them. If being called derogatory names or being screamed at is unacceptable to you, that is your boundary, and it is your right to ask your partner to respect and adhere to this. If he cannot respect your boundaries, it is his problem, not yours. I would suggest seriously evaluating what you want out of this relationship and deciding whether you want to continue giving yourself to someone who
seems unwilling to respect your needs. Professional counseling as a couple or as individuals might be a good route to help you walk through this situation.”*

Жени като нея обичат да поставят граници – ограничител на чорапите, лакове и кристали - ограничители на траекторията на подредената коса, стил – ограничител на всякакви експерименти във визията, кой знае какви ограничители в леглото. От друга страна абсолютно всички жени и тази не прави изключения, се правят, че имат чувства. Да, добре се разбирам – „правят, че имат чувства”. Независимо от преживените разочарования през годините, независимо, че когато останат сами не позволяват нито една мисъл да ги извади от амбицията да изглеждат и да се чувстват добре, независимо от стотиците мъжки сърца, които ежедневно оставят на втори план, независимо от всичко това – всяка от тях се грижи прецизно за своята емоционалност. Младата дама не прави изключение. Тялото й се стяга и тя присяда на ръба на кушетката. Поглежда ме все едно съм осветил тъмните кътчета на връзката им и съм проявил разбиране, нетипично за представител на мъжкия пол. Не си дава сметка, че интериорът на отношенията им е идентичен на интериора на дома им. Накланя се леко напред и благодари за консултацията. Ще дойде още един път сама, за да се опита да се изясни със себе си, в последствие – ако останат двойка, ще доведе и Джон.

* Един опит за т.нар. faction, цитатите са взети от сайта http://www.columbiahl.com, където по слоган „Жените живеят, обичат и се смеят”

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo

Мерата

Беше седем сутринта и Мерата слизаше по витите стълби на кооперацията на Орлов мост. Зад някои от вратите на апартаментите се чуваше детски глъч и родителско негодувание. Средата на март съвпадаше с началото на втория срок и умората от ранното ставане изнервяше и двете страни, неспособни да се овладеят и погледнат на сутрешните си неразбирателства като благословия. Кръстовището на Орлов мост постепенно започваше да се пълни с автомобили. Температурата беше под десет градуса, но колите отделяха своето “ху” без присъщото на човека учудване и очарование. Мерата, увита плътно в зимните кожи изпод кокетно малка шапчица, деликатно оформи своето “ху” и го проследи с поглед. Изпарението се издигна на нивото на очите й, челото, шапчицата , бавно разрастващо се и с все по-размиващи се очертания в надвисналия смог, докато напълно не се изгуби. Досущ като блян, несподелен и неизживян.  От начина, по който Мерата възприемаше действителността, личеше: тя бе аристократка, в пълния смисъл на думата. О

За Навални, Газа и смъртта на европейските ценности

На 16 февруари беше убит един от героите на нашето време. Да, Алексей Навални беше убит от Руската държава. Беше убиван множество пъти, докато не свърши и последният му живот. И той беше готов да бъде убит, защото силно вярваше в една химера - в правовата държава, в силата на опозицията, в човешките права. Мисля, че силната вяра на руския народ е онова, което създава героите и диктаторите в него. Само, че едни вярват в истината, други във великата съдба на Русия и са готови да пожертват истината, заради нея. А руският народ е разпънат между едните и другите: „Първи полетяхме в космоса… И най-хубавите танкове в света бичехме, но нямахме прах за пране и тоалетна хартия“ (1). Европа на XXI век представя съвсем различен пейзаж. Тук, ужасите на Втората световна война са огледало, в което се отразяват съвременните политики и общоевропейските ценности, за които всяка година европейският данъкоплатец, било то във Франция, в Германия, в Италия или в Испания, плаща данъци, вдига глас на протести