Пропускане към основното съдържание

Просто една песен

Не искам да се защитавам повече...
Сега ще преодолея собствените си граници!
Най-трудните ми моменти са за Теб!

Няма причина...
Няма и рима...
Кристално ясно е -
чувам гласа ти
и целият мрак изчезва!
Всеки път,
когато погледна в очите ти...
...ме караш да те обичам!

Ще свърши тази зима -
Истински те обичам...
- в нас и отвън! -
...Как само ме караш да те обичам!...
- С всичките трудности... -

Истински те обичам...
Принадлежа ти,
както и ти на мен,
ЗАВИНАГИ!

Искам те,
скъпи, искам те!
И си мислех,
че трябва да знаеш,
че аз вярвам...
Ти си вятърът, който повдига крилете ми!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!

Преминах през прибързани мисли -
...Ти си моята фантазия!...
- на самота
и безводни пустини! -
...Ти си нежният ми ветрец!...
- По ритъма на страстта ти
ще живея сега! -
...И никога няма да те пусна!...
- Ще мина през любовта! -
...Ти си частичката,
която ме прави цяла!...
- Вълните на нейната неотложност... -
...Мога да те почувствам в душата си!...
- ...са дълбоки като океан!

Ще живея за Теб!

Сълзите,
които чувствам...
И думите,
които казах.......
......Не изразяват достатъчно от пламъка
вътре в мен,
знаеш...
Искам те!
Миличко, искам те!
Мислех си,
че трябва да знаеш......
......Ние сме проблясъци в тишината!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!

Ти си вятърът, който повдига крилете ми!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!
- Чувствам те...-

И ще принадлежа завинаги.....
.....На ТЕБ!

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo

Мерата

Беше седем сутринта и Мерата слизаше по витите стълби на кооперацията на Орлов мост. Зад някои от вратите на апартаментите се чуваше детски глъч и родителско негодувание. Средата на март съвпадаше с началото на втория срок и умората от ранното ставане изнервяше и двете страни, неспособни да се овладеят и погледнат на сутрешните си неразбирателства като благословия. Кръстовището на Орлов мост постепенно започваше да се пълни с автомобили. Температурата беше под десет градуса, но колите отделяха своето “ху” без присъщото на човека учудване и очарование. Мерата, увита плътно в зимните кожи изпод кокетно малка шапчица, деликатно оформи своето “ху” и го проследи с поглед. Изпарението се издигна на нивото на очите й, челото, шапчицата , бавно разрастващо се и с все по-размиващи се очертания в надвисналия смог, докато напълно не се изгуби. Досущ като блян, несподелен и неизживян.  От начина, по който Мерата възприемаше действителността, личеше: тя бе аристократка, в пълния смисъл на думата. О

За Навални, Газа и смъртта на европейските ценности

На 16 февруари беше убит един от героите на нашето време. Да, Алексей Навални беше убит от Руската държава. Беше убиван множество пъти, докато не свърши и последният му живот. И той беше готов да бъде убит, защото силно вярваше в една химера - в правовата държава, в силата на опозицията, в човешките права. Мисля, че силната вяра на руския народ е онова, което създава героите и диктаторите в него. Само, че едни вярват в истината, други във великата съдба на Русия и са готови да пожертват истината, заради нея. А руският народ е разпънат между едните и другите: „Първи полетяхме в космоса… И най-хубавите танкове в света бичехме, но нямахме прах за пране и тоалетна хартия“ (1). Европа на XXI век представя съвсем различен пейзаж. Тук, ужасите на Втората световна война са огледало, в което се отразяват съвременните политики и общоевропейските ценности, за които всяка година европейският данъкоплатец, било то във Франция, в Германия, в Италия или в Испания, плаща данъци, вдига глас на протести