Пропускане към основното съдържание

“Остави ме, бебе, боли ме главата”

„Красива си, желая те. Харесвам как слънчевите лъчи играят по кожата ти. Целият се удървих при гледката на натежалите ти гърди”
„Остави ме, бебе, боли ме главата. Не може ли просто да се гушкаме?”

Шибана кучка, с шибани претенции. Секс един път седмично, секс един път месечно, секс един път годишно. Манипулативен, садистичен, всеяден секс. Секс в пробната, когато реших да купим и двете, защото ми харесваше как се събличаш, обличаш, събличаш. Секс в тоалетната, само минути след като капитулирах „Да, бебе, ще можем да си позволим Венеция на пролет”. Секс в колата, когато я видя за първи път и още не знаеше, че ще трябва да се съревноваваш с тази гълтачка на октанови съединения. Секс, секс, секс.

Разбрах колко е важен сексът за жените, докато възмъжавах. Бях само на тридесет, когато Моника затръшна вратата пред лицето ми защото не можех да го вдигна в продължение на месеци. Моника беше мъжемелачка с класа, всмуква те, през пикочния канал, центрофугира между вагината и съзнанието си и те изплюва, твърдейки, че не си достигнал душата й. А как би могъл да се измъкнеш от торнадото стомашни сокове и да захванеш за някоя от хлъзгавите ледени артерии-висулки влизащи и излизащи от хладилника сърце? Средностатистическата, повърхностна мъжемелачка Моника, за която надървеният ми пенис на теория беше продължение на душата, инструмент, без който не мога да я обладая ментално, а на практика – очила, позволяващи й да се погледне в огледалото и да кима одобрително. Моника в центъра, Моника и в периферията, животът ми се беше превърнал в света на Моника, амбициите и суетите й. Обичах Моника или си мислех, че я обичам. За едно беше права беше повече отколкото някога бях успял да забия. При вида на вагиналната й усмивка всичко в мен се сриваше, като че ли не бе достатъчно да превъзмогна представата й, че Бог я е изпратил на Земята като дар за мъжкото съсловие (което диаметрално противоречеше с истината), а сега трябваше да се справям и с "вертикално усмихнатата дупка на метрото"... все пак не съм Б.Б. Излязох от тази връзка с 200 кинта седмично за сексолог и виагра, които ме издърпаха за космите на пубиса от водовъртежа на Моника и наранените ми чувства.

След Моника беше Ани, после Мая, а сега Даниела. Шибана меркантилна кучка и вечно болящата я глава. Предложих й брак с пръстен за 3 бона. Съгласи се. Дари ме с очарователен секс. Дори за малко да се хвана за миокарда й, бях толкова близо. 20 бона за сватба и смисълът на живота ми – малкият Александър, но никакъв достъп до „красивата” й душа.

Днес Сашко стана на три. Преди три месеца се запознах с Вера. С 10 години по-млада, интелигентна, перверзна и отворила душата си, за старческите ми извращения, като детска книжка. Можех спокойно да се плъзна по аортата, да проникна в предсърдието, да се излежавам в перикарда и да се гушкам на воля във всяка от камерите. Дали мисля да се развеждам? Не!? Когато е с Иван и Вера я боли глава…

Асен Ин

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo

Мерата

Беше седем сутринта и Мерата слизаше по витите стълби на кооперацията на Орлов мост. Зад някои от вратите на апартаментите се чуваше детски глъч и родителско негодувание. Средата на март съвпадаше с началото на втория срок и умората от ранното ставане изнервяше и двете страни, неспособни да се овладеят и погледнат на сутрешните си неразбирателства като благословия. Кръстовището на Орлов мост постепенно започваше да се пълни с автомобили. Температурата беше под десет градуса, но колите отделяха своето “ху” без присъщото на човека учудване и очарование. Мерата, увита плътно в зимните кожи изпод кокетно малка шапчица, деликатно оформи своето “ху” и го проследи с поглед. Изпарението се издигна на нивото на очите й, челото, шапчицата , бавно разрастващо се и с все по-размиващи се очертания в надвисналия смог, докато напълно не се изгуби. Досущ като блян, несподелен и неизживян.  От начина, по който Мерата възприемаше действителността, личеше: тя бе аристократка, в пълния смисъл на думата. О

За Навални, Газа и смъртта на европейските ценности

На 16 февруари беше убит един от героите на нашето време. Да, Алексей Навални беше убит от Руската държава. Беше убиван множество пъти, докато не свърши и последният му живот. И той беше готов да бъде убит, защото силно вярваше в една химера - в правовата държава, в силата на опозицията, в човешките права. Мисля, че силната вяра на руския народ е онова, което създава героите и диктаторите в него. Само, че едни вярват в истината, други във великата съдба на Русия и са готови да пожертват истината, заради нея. А руският народ е разпънат между едните и другите: „Първи полетяхме в космоса… И най-хубавите танкове в света бичехме, но нямахме прах за пране и тоалетна хартия“ (1). Европа на XXI век представя съвсем различен пейзаж. Тук, ужасите на Втората световна война са огледало, в което се отразяват съвременните политики и общоевропейските ценности, за които всяка година европейският данъкоплатец, било то във Франция, в Германия, в Италия или в Испания, плаща данъци, вдига глас на протести