Казвах се Йорданка Димитрова Танчева, днес – Такова. Детството? Първо внуче съм на Златанови. Имах разкошна майка: кротка, добричка. Бях ей такъв фарфалак (показва на метър от земята и се усмихва), имитирах всичките баби по махалата – коя как стене. Слагаха ме на едно диванче и започвах да се вайкам. Бягах от една баба , че много ме целуваше. Леля ми Асенка много ме обичаше. Войната? Мразим войните и не говорим за тях. Дядо ми даваше хлеб на партизаните и се криеше от баба ми, но това не го пиши. Училището... Много обичах учителите и те ме обичаха. „Йорданка“ ми казваха и много ми харесваше, че бабите все – коя „Дана“, коя „Даца“ ми викаха. Един от учителите ми гледаше пчели, помня как ми донесе мед, когато имах морбили. Прогимназията изкарах в село Ярловци, такива преспи снег газехме. Скачахме в самите преспи. Бях слаба, ама здрава. После, уви, майка ми почина от гръм. Започнах гимназия в София, дойдох при стрика ми и чичо ми да живеем и следващата година се върнах в Трън. Бях ...
Блогът за кино, литература и театър на Валерия Димитрова.