денят влиза между тъмните часове и хората пак започват да тичат от базара до аптеката: тичат от хладилника до леглото: тичат за италиански макарони, германски коли и японски климатик пред полицаите, футболистите, имигрантите - жертвите на някое подиграване за пластична жена със синята коса и електрическата цигара за безплатна телевизия, кафе за 38 стотинки с клюки тичат тичат тичат а този, който по това време се забави да каже "добре" пак се забива в мочурливото на същото поле Движение липсва, не тичане. Тичат и стоят на едно място. Това е то - теория на относителността. И координатна система. Любов. Така са нарекли онова чувство, което кара хората да се движат, дори когато ги мързи. Другото са пороци. Какво сме повече от другите, че си позволяваме сарказъм от позицията на Брехт. Сме. Сме влюбени. В движението.
Блогът за кино, литература и театър на Валерия Димитрова.