Застреляха депутати, избягали от работните си места в НС

Или много ми се иска и тях да бяха застреляли...

Не съм „природозащитник“ - активист, но определено се интересувам. От две седмици живея на село и имам удоволстивето да гледам новини и журналистика сутрин и вечер.Удоволствие, от което тази сутрин започвам да чувствам напрежение в стомаха.

Репортажите по телевизията от последните няколко часа са напълно „безпристрастни“ по отношение на животните.

Тази сутрин репортер от мястото на събитието плува с лодка в засегнатите райони в Мизия. Зад лодката куче плува във водата и се върти в кръг. Репортерът коментира „Ето зад нас виждате куче, което се бори със стихията. Десетки такива кучета могат да се наблюдават в района.“ и продължава нататък. Сякаш това куче не съществува, сякаш не е там. А кучето му прави кадъра, без да знае, то просто се бори за живота си. Ще ми се да направя нещо за кучето, но не мога да го направя, седейки пред телевизора. Очаквам да чуя поне мисъл от страна на репортера да помогне на кучето, но такава не последва.То е просто пейзаж.

Половин час по-късно следва материал за убития ягуар, избягал от зоопарка в Ловеч. От материала разбирам, че „природозащитници“ изразяват „недоволството“ си от убийството на ягуара в социалната мрежа, че животното всъщност се е опитало няколко пъти да се прибере в клетката, но екипът не бил стигнал на време и че според общината това било най-правилното решение за защита на гражданите, но скоро щели да намерят компания за останалия сам в зоологическата градина ягуар. Коремът ми не издържа. Успявам да стигна до тоалетната. Кучето ме гледа и подскача любвеобвилно... Наистина ли? Или може би ловците са се смилили над ягуара, който прекарва живота си в клетка 3 м на 4 м? Предишният път, когато бях в Софийския зоопарк си мислех, че там трябва да се водят децата за наказание. Като на посещение в затвора. А сега на избягалите налагат смъртно наказание.

Апелирам да се позволи на ловци-граждани да избиват и избягалите от Народното събрание депутати или журналисти, избягали от медицински конференции например. А защо не и всеки, позволил си да избяга от София за уикенда. Превърнали сме се в животни. Не, в мечки стръвници. И повече. Убиваме за удоволствие и от суета. Или просто си седим удобно в същата тази суета. С убеждението, че сме хора. Сякаш недосегаеми.

ПС. Търся кола и още доброволци за Мизия за уикенда. Аз ще съм в София в събота до тогава имам работа в Трън. Мога да замина събота следобед. Обаждайте се на тел: 0896 808 944