понеделник, 4 декември 2017 г.

О, бленувана неувереност моя


Снимка: Веско Николов 

О, бленувана неувереност моя, как те зовях да оцветиш сивотата на това ежедневие. И да изтриеш сивия цвят от градските гълъби. Слели се с улиците.
О, блян, поспри, не бързай.  Не се съгласявай, мъчи ме.
О, усойницо, защо не пожела да продължиш игривото сладострастие.

О, о, о...  досадна пародия на думите, на чувствата, на мислите. Поезията на влюбения, неговото творчество, са сладникаво румолене, което освен възлюбената, никой друг не би могъл да понесе. Няма ли пречка, конфликт, борба. Няма ли страдание, изкуството е невъзможно. Щастливата любов е убиец на литературата, на музиката, на театъра. Единствено изобразителното изкуство[1] би могло да я използва. Да я приласкае. Да я съблече. Гола, за да я овековечи.

О, развратнице, щастието ще погуби и двамата ни.

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018




[1] Да се чете: и фотографията, думата е извадена от фразата, за да не тежи на ритъма й. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар