Пропускане към основното съдържание

тялото

мъжкото тяло често има форма обратна на музикален инструмент и рядко са му посвещавали стих

Family of Man, Armengol Statue


стаята е бяла; луната е мъртвешки бяла; а чаршафите мръсно бели; тялото е разположено в
дясната половина на леглото, в дясната половина на стаята; лежи отпуснато върху лявата си страна; слабо върлинесто тяло, ръцете му свободно са увиснали върху дясното издължено бедро и върху чаршафа; пръстите в края на ръцете са кокалести, лявата ръка се е впила болезнено в чаршафа в спазъм на удоволствие; гръдният кош е широк и същевременно хлътнал под адамовата ябълка, около ребрата, в коремната област и в началото на хълбоците; стъпалата са нежни, продълговати и добре подържани, петите са розови и издават аристократичното ежедневие на своя притежател; вратът, на края на който главата спокойно се е отпуснала, е рядко силен; главата се радва на скулесто, но същевременно нежно лице, с тънък дълъг гарванов нос и плътни, леко открехнати устни; цветът на очите, клепачите пазят в тайна;


тялото е в отдих след срещата, но липсва второто тяло; отсъствието му се е отпечатало в гънките на чаршафа; и по върха на пръстите; върху устните; в слепналите от влага косъмчета върху бедрата; срамът от срещата е оставил чаршафа да покрие кръста и половия белег между краката;

в този протяжен сън на отминало удоволствие самотата не ранява, а се превръща в желана спътница, поради непостоянната си женска природа; съзнаването й като такава свива веждите на лицето на тялото в иронично съмнение; но умората му пречи да промълви думи или да извърши движения;

по-късно в пробуждащия се ум ще се родят мисли за загубата, за незадоволителната празнота на човешкото съществуване, извън копулата между две същества;

в дълбоко вкоренения нихилизъм пагубно избуява семето на взаимност и спомен за удоволствие

изведнъж тялото се сгърчва, отхвърля чаршафа и става;

без срам;

застава пред огледалото и вижда светло-кафяви очи:
-          нихилистът? – плахо пита тялото.
огледалото безмилостно го блъсва обратно в леглото и се разбива на хиляди парчета, всяко от което пищи неистово:
-          хедонистът...
                                                

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo

Мерата

Беше седем сутринта и Мерата слизаше по витите стълби на кооперацията на Орлов мост. Зад някои от вратите на апартаментите се чуваше детски глъч и родителско негодувание. Средата на март съвпадаше с началото на втория срок и умората от ранното ставане изнервяше и двете страни, неспособни да се овладеят и погледнат на сутрешните си неразбирателства като благословия. Кръстовището на Орлов мост постепенно започваше да се пълни с автомобили. Температурата беше под десет градуса, но колите отделяха своето “ху” без присъщото на човека учудване и очарование. Мерата, увита плътно в зимните кожи изпод кокетно малка шапчица, деликатно оформи своето “ху” и го проследи с поглед. Изпарението се издигна на нивото на очите й, челото, шапчицата , бавно разрастващо се и с все по-размиващи се очертания в надвисналия смог, докато напълно не се изгуби. Досущ като блян, несподелен и неизживян.  От начина, по който Мерата възприемаше действителността, личеше: тя бе аристократка, в пълния смисъл на думата. О

За Навални, Газа и смъртта на европейските ценности

На 16 февруари беше убит един от героите на нашето време. Да, Алексей Навални беше убит от Руската държава. Беше убиван множество пъти, докато не свърши и последният му живот. И той беше готов да бъде убит, защото силно вярваше в една химера - в правовата държава, в силата на опозицията, в човешките права. Мисля, че силната вяра на руския народ е онова, което създава героите и диктаторите в него. Само, че едни вярват в истината, други във великата съдба на Русия и са готови да пожертват истината, заради нея. А руският народ е разпънат между едните и другите: „Първи полетяхме в космоса… И най-хубавите танкове в света бичехме, но нямахме прах за пране и тоалетна хартия“ (1). Европа на XXI век представя съвсем различен пейзаж. Тук, ужасите на Втората световна война са огледало, в което се отразяват съвременните политики и общоевропейските ценности, за които всяка година европейският данъкоплатец, било то във Франция, в Германия, в Италия или в Испания, плаща данъци, вдига глас на протести