Парадокс на добрите намерения

Скъпи Симо,  Работното ми място е стара писалищна маса, от двете страни на която се издигат рафтове с книги. Една колона от дясната й, и една колона от лявата й страна. Дали някой е подредил книгите по автори, по жанр или по философия за живота? Присвивам очи и се вглеждам внимателно в дясната колона. Зад стара стъклена бутилка рядък алкохол, по стените на която е застинал течащият някога парафин, се вижда издание на “Властелинът на пръстените“, до него „Щастливият принц“ на Оскар Уайлд, най-вдясно са „Влюбените“ на Пиер Бизу, все художествена литература. Случайно или не, на колоната в ляво се намират учебници, речници и научни източници. По-голямата част на китайски език. Нищо не разбирам. Според мен обаче онзи, който някога е подредил стаята е бил древен китайки мъдрец и за него непонятна е била дясната колона. Затова не само денем, но и нощем, е палил свещта и дълго се е взирал във въображението на авторите. Не, той далеч не е бил необразован и е владеел множество езици,...