у дома

 

Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома. 

У дома човек се е най-уязвим,

същевременно най-строг, 

Все прилагателни, които се зъбят на писането ми.

А после идват и глаголите…

У дома

спя,

ям,

чистя, 

сънувам, 

къпя се, 

секарам ти, 

любя се

или просто се чукам.

У дома 

чета, 

ядосвам се, 

гледам телевизия 

или социалките…

Празня се от съдържание.

Затова пиша по хотелите:, където

чаршафите се белеят, 

часовникът учтиво ми дава отсрочка,

вдъхновението ми си плаща нощувките,

влиза с малък куфар,

и без адресна регистрация. 

Излиза и ме напуска.