Гнили бронхиални тъкани разкъсвани, бактерии настъпващи, ядра на леш разврат, проказа... подпухнали празнини, взиращи се в цитруса, немощни пръсти нетърпеливи трескави, изтискващи... и глътка въздух...
Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност. Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо. Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
Rotting bronchial tissue pulled apart , bacteria advancing , disintegrated core of debauchery ,leprosy ….bubbling vacuum, staring at the citrus , feeble fingers , impatient and feverish ,squeezing…….and simple sip of air…!
ОтговорИзтриване