Пропускане към основното съдържание

Дори и нарисувана

Нямаше нужда. Не ми е студено. Празно е. Рисувам столовете, масата, хората. После ги обличам и им говоря. Теб ще те сложа на леглото, там ти е мястото. Краката ти ще вържа с въжета, ръцете ти ще оставя да имаш избор. Дори и нарисувана. Нали някой ще те види, ще те съжали и ще се опита да те открадне. После отново ще трябва да те търся. Или да те нарисувам. Отново. Очите ти няма да се виждат, те са за мен. Косата ти ще вържа, да не се разпилее. Гърдите ти ще изтрия. Бъди ми сюрреалистична. Плачи ми с листата си. Гола ще те съблека ако си облечена. Да замръзнеш, да си вечна. И ще те счупя. 

Коментари

  1. Plamen Momchilov Pro18 януари 2016 г. в 2:54

    Нямаше нужда. Не ми е студено. Празно е.
    Рисувам столовете, масата, хората. После ги обличам и им говоря.
    Теб ще те сложа на леглото, там ти е мястото.
    Краката ти ще вържа с въжета, и ръцете ти, за да нямаш избор, дори и нарисувана.
    Никой няма да те види, ще те скрия за да не може никой да те отведе.
    После отново ще трябва да те нарисувам.
    Очите ти няма да се виждат. Косата ти ще отрежа, ще сваря от нея отрова черна като теб.
    Гърдите ти ще разголя, и краката.
    Ще плачиш докато падат листа.
    Гола ще те съблека, за да замръзнеш, да си вечна.
    Ще гледам лубовта ти, как се топи капка по капка.
    Пламен Момчилов.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
3 коментара
Прочетете още
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
Публикуване на коментар
Прочетете още
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 
Публикуване на коментар
Прочетете още